Поскъпване на основните храни: Как скокът на горивата и административната тежест притискат бизнеса

Производителите в България сигнализират за сериозно напрежение заради промените в енергийните разходи. Всяко поскъпване на горивата влияе директно върху финалната цена на стоките. Този процес обхваща всичко от доставката на суровини до транспорта на готовата продукция. Към момента цените на хляба и месото остават стабилни. Бизнесът обаче предупреждава за възможни корекции при ескалация на конфликтите в Близкия изток.

Разходите за гориво съставляват между 3% и 4% от себестойността на хляба. Хлебопроизводителите се намират в сложна ситуация заради законови ограничения. Димитър Людиев посочва, че секторът няма право на ценови промени до август месец. Контролът от страна на КЗП и НАП върху цената на хляба е изключително строг.

“Ние ги коригираме, когато има промяна на цените на горивата. Въпросът е, че в момента законово нямаме право да го правим до август месец. Хлябът специално се наблюдава много стриктно от КЗП и НАП за всяка една промяна в цената. Иначе като отражение – от около 3% до 4%, в зависимост от фирмата и начина на организиране на производството.”

Бизнесът работи с минимални печалби, които варират между 4% и 6%. При скок на горивата производителите достигат до ръба на своите възможности. Ефектът върху цените на горивата остава водеща тема за икономиката. Ежедневните промени в цените на петрола правят планирането почти невъзможно.

“В нашето производство печалбата не е някаква голяма. Тя се движи от 4-5-6% и когато се отрази горивото, което е 3-4% от себестойността, ние вече сме на ръба на възможностите си. При положение, че сме ограничени и с увеличението на цената, законово това ще ни създаде голям проблем.”

Ситуацията при месопроизводителите също е тревожна. Георги Попов, който отглежда над 200 овце, предвижда неизбежно поскъпване. Логистичните бази и транспортът на живи животни изискват значителни ресурси.

“Нещата, които произвеждаме, продукцията, храни за животни, след това суровината от самите наши животни претърпява един транспорт. Преминава през различни логистични бази и е нормално да се вдигнат цените.”

Данните от март 2026 г. показват разнопосочни тенденции при храните. Кашкавалът тип „Витоша“ поскъпва с 0,09%, а киселото мляко скача с 2,90%. В същото време прясното мляко и замразеното пилешко месо отчитат лек спад в цените. Потребителите усещат поскъпване и при брашното и олиото. Войната в Близкия изток продължава да оказва индиректен натиск върху тези пазари.

“Зависи с колко ще бъде увеличено горивото. Лошото е, че то се променя ежедневно, а при нас не става всеки ден да коригираме цената на хляба. Това означава тотално да си изгубим клиентите.”

Зеленчуците бележат значителен ръст, като тиквичките поскъпват с 5,08%. Зелето също се вдига с над 2%. Председателят на Националния браншови съюз на хлебарите Мариана Кукушева предупреждава за административен натиск. Очаква се разходите за енергия и транспорт да продължат да растат през 2026 г.

В началото на 2026 г. потребителската кошница е на нива от около 100 лева седмично. Това показва относителна стабилност след приемането на еврото. БАБХ предлага отлагане на новите такси до юли 2026 г., за да облекчи бизнеса. Въпреки това, канадски изследователи прогнозират поскъпване на говеждото месо в световен мащаб. Цената на свинското месо у нас обаче е намаляла с над 2 лева за година.