Португалия и Австрия: Уроците по пътя към еврото

Преминаването към еврото е дългосрочен ангажимент към стабилност и икономическа интеграция. Опитът на Португалия и Австрия, първи приели единната европейска валута, предлага ценни уроци за България. Тези държави показват, че въпреки първоначалните страхове, ползите от присъединяването към еврозоната са значителни.

Португалия: От ескудо към евро и икономически възход

През 1999 г. Португалия е сред първите 12 държави, приели еврото. Истинското въздействие на валутата се усеща след въвеждането на банкнотите и монетите през 2002 г. Този преход е определен като уникален, осъществен без икономическа криза.

Жозе Мария Брандао де Брито, държавен секретар по бюджета на Португалия, заявява: „Много сме щастливи да приветстваме още един член в семейството на еврозоната и ви пожелаваме успех. Убеден съм, че това ще бъде много добро за България и също толкова добро за Европа.“

Списание „Икономоист“ определя Португалия като страната с най-добра икономика в ЕС 24 години по-късно. Основните ползи включват интеграция във втория по големина валутен блок в света и възможност за ценообразуване в същата валута, използвана от клиентите. Туризмът и преките чуждестранни инвестиции също отбелязват ръст, благодарение на премахнатата несигурност относно обменния курс.

Професор д-р Жорже Брага де Маседо, бивш финансов министър на Португалия, обобщава: „Един пазар, една валута. Това е отговорът. Ако една страна иска да принадлежи към единния пазар, в един или друг момент тя трябва да има единна валута с този пазар.“

След въвеждането на еврото, ниските лихви дават силен тласък на жилищното строителство. Туризмът също бележи висок ръст, осигурявайки близо 30% от БВП на страната. Въпреки това, експерти като Жорже Паиш и Мануел Карвальо де Силва предупреждават за прекомерна зависимост от този сектор.

Жорже Паиш, зам.-председател на Асоциацията на португалските индустриалци, подчертава: „Стабилната валута премахва риска от колебания на курса и прави оценката на инвестициите по-лесна. Португалия и България имат интерес да улеснят взаимните инвестиции.“

За туристите еврото е голямо улеснение. Йеси, екскурзовод от Южна Корея, споделя, че пътуването в Европа е много по-лесно без постоянна смяна на валути. Карлос, собственик на магазин за сувенири, отчита повече клиенти и по-лесна оценка на цените. Перспективите за България при присъединяване към еврозоната са сходни.

Австрия: От шилинг към евро и стабилност

През 2002 г. и Австрия преминава към еврото. Първоначално хората свързват шилинга със стабилност и сигурност, което поражда евроскептицизъм. Томас Урл от Австрийския институт за икономически изследвания отбелязва, че Австрия е имала фиксиран обменен курс спрямо германската марка 25 години преди еврото. Опитът на Австрия е важен за разбирането на процеса.

Волфганг Шюсел, канцлер на Австрия (2000-2007), разказва: „На Нова година 2001 г. като министър-председател поканих колегата си Романо Проди – председател на Европейската комисия във Виена, за да отпразнуваме този исторически момент. И точно в полунощ излязохме в центъра, пред катедралата „Свети Стефан“, и с първите нови евробанкноти купихме червени рози – вероятно български – за нашите съпруги.“

Хората бързо свикват с новата валута, въпреки че отнема време да мислят в евро. Стефан Ангелов, българин, емигрирал в Австрия по време на смяната, споделя, че въпреки първоначалните трудности, се е свикнало. Националната банка провежда кампания с „евробус“ за информиране на населението и обмяна на шилинги.

Въпреки израза „Euro ist teuro“ (Еврото е скъпо), средната годишна инфлация в Австрия спада от 4% при шилинга до 2% след приемането на еврото. Ценовото равнище се стабилизира. Барбара Айбингер-Мийдл, държавен секретар във Федералното министерство на финансите, определя приемането на еврото като история на успеха, дала тласък на икономиката и туризма.

Атанас Пеканов, бивш вицепремиер и икономист, заявява: „Еврото не е направило нито една страна по-бедна в реална покупателна способност.“

Приети са и закони за предотвратяване на резки скокове в цените. Йозеф Баумгартнер, икономист, обяснява, че малките промени са били свързани с „ефекта на закръгляването“. Франц Враницки, бивш канцлер, подчертава нуждата от стабилна финансова политика и след влизането в еврозоната. Еврото умножава възможностите и България е част от клуба на богатите държави.