Поморие тества новия модел за такса смет „замърсителят плаща“ с RFID чипове

Поморие тества пилотен проект за такса смет на принципа „замърсителят плаща“, използвайки индивидуални RFID чипове и контролирани контейнери. Въпреки че моделът стимулира разделното събиране, повечето общини не са готови за неговото въвеждане, настоявайки за по-дълъг преходен период.

Поморие тества новия модел за такса смет „замърсителят плаща“ с RFID чипове
Време за четене: 2 мин. 28 декември 2025

Принципът „замърсителят плаща“ вече се тества в Поморие. Тази система предвижда таксите за битови отпадъци да се събират въз основа на реално изхвърленото количество. Въпреки че европейското законодателство предвижда този подход, повечето български общини все още нямат техническа готовност за въвеждането му. Задължителното прилагане в България е отложено за 2027 година, но Поморие е пионер в иновативния модел.

Пилотният проект в Поморие включва разделно събиране и контрол на достъпа. Георги Петков от Община Поморие обяснява:

Те свикнаха да разделят отпадъка в торби. Те им бяха взимани от врата на врата. Преминахме към инсталирането на оборудване на 13 точки в квартала, което ние наричаме шелтъри. То представлява контейнери със затворен достъп. Има четири вида контейнери с контролиран достъп – за хранителен отпадък, за хартия, за големи обемни кашони и за стъкло.

Жителите използват индивидуален чип за достъп до контейнерите. Светлана Вълкова, жител на Поморие, споделя, че въпреки първоначалните трудности, вече е свикнала с новите правила:

Трябваше да събираме в различни чували, да ги разпределяме – кой е за хартия, кой е за хранителен отпадък. Обаче с течение на времето се оказа, че не е толкова трудно и невъзможно да го правим.

Всяко домакинство получава номерирани сиви чували за смесен отпадък. Тези чували съдържат RFID код, който се сканира от четци на сметосъбиращите камиони. Така се отчита точното количество изхвърлен смесен отпадък от всяко домакинство. Георги Петков подчертава, че около 10% от целия отпадък на едно домакинство е смесен, което означава, че гражданите могат да плащат почти нищо, ако разделят отпадъците си.

Въпреки успешния пилотен проект в Поморие, много общини не бързат с въвеждането на новия принцип. Кметове като Димитър Гавазов от Сунгурларе отбелязват, че около 70% от общините нямат готовност. Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) продължава да настоява за по-дълъг преходен период – до три години. Това е необходимо за техническа и финансова подготовка, включително инвестиции в умни контейнери, RFID системи и обучен персонал. Общините искат 3 години преход за новата такса смет, за да могат да се адаптират към европейските изисквания.

Докато Поморие разширява пилотния си проект, включвайки нови домакинства и инсталирайки допълнителни „шелтъри“, други общини като Гоце Делчев и Петрич също тестват различни технически решения. Икономическият аргумент е ясен: намаляване на смесения битов отпадък и стимулиране на рециклирането. Въпреки това, преходът изисква мащабни образователни кампании и решаване на въпроси, свързани със защита на личните данни при използване на чипове. До края на 2026 г. такса смет ще продължи да се определя според данъчната оценка на имотите, но бъдещето е в принципа „замърсителят плаща“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *