Полша: Новият икономически тигър на Европа
Полша се превръща в икономически лидер в Европа, надминавайки дори Германия по темпове на растеж. Със силен ръст на БВП, ниска безработица и фокус върху вътрешното потребление, страната демонстрира забележителен подем, въпреки политическите предизвикателства и бюджетното напрежение.
Развитието на Полша е оптимистично и през тази година СНИМКА: Pixabay
На фона на стагниращи европейски икономики, Полша се откроява като ярък икономически модел. Страната отбелязва впечатляващ растеж на БВП, надминавайки дори най-големите икономики в ЕС. Този подем не е случаен, а резултат от дългосрочни стратегии и успешно интегриране.
През 2024 г. Полша прогнозира ръст на БВП от почти 3%, докато средното за ЕС е около 1%. За сравнение, Франция отчита 1.2%, а Германия дори спад от 0.2%. През второто тримесечие на годината полският растеж достигна 0.8%, което е петото най-добро постижение в Общността. Прогнозите за 2025 г. сочат още по-силен ръст до 3.3%, а за 2026 г. с още три пункта.
Този стабилен напредък не е нов феномен. От присъединяването си към ЕС през 2004 г., средният годишен растеж на Полша е почти 4%. Борсовите пазари разглеждат Полша като една от най-устойчивите и динамични икономики в ЕС. Икономическата анализаторка Катаржина Жентаржевска отбелязва пред „Дойче веле“:
„През последните две десетилетия Полша определено постигна огромни успехи. Брутният вътрешен продукт (БВП) се е удвоил. Това е изключително.“
Размерът на Полша, с нейните 37 милиона жители, я прави третата по големина държава в ЕС. Нейната икономика вече се доближава до топ 20 на най-развитите в света. Това увеличава както икономическата ѝ тежест, така и стратегическото и геополитическото ѝ значение. През 2025 г. Полша вече е сред топ-20 икономики в света, с БВП над един трилион долара, подкрепен от значително покачване на реалните доходи на домакинствата.
Експертите подчертават, че растежът се дължи не толкова на износа, колкото на вътрешното частно потребление. Това води до ниска безработица и повишаване на реалните заплати, правейки икономиката по-устойчива на външни шокове. Жентаржевска обяснява:
„Ако има глобален спад, от него естествено първи ще бъдат засегнати по-малките, експортноориентирани икономики. В полската относително затворена икономика потреблението няма да е засегнато.“
Ключови фактори за успеха са успешната интеграция в ЕС, НАТО, Шенгенското пространство и ОИСР. Въпреки че Полша не е въвела еврото, тя се възползва значително от европейските субсидии. Икономистът Якоб Функ Киркегор от Peterson Institute for International Economics заявява, че Полша е използвала средствата на ЕС за значително подобряване на инфраструктурата си. Страната е успяла да пребори корупцията от социалистическия период, създавайки привлекателна бизнес среда и осигурявайки квалифицирана работна ръка. Киркегор я нарича „чудесен пример за успешна интеграция в ЕС“.
Въпреки тези постижения, съществуват и предизвикателства. Политическото разделение в Полша, особено между проевропейския блок на премиера Доналд Туск и евроскептичния на „Право и справедливост“ (ПиС), остава фактор. Победата на евроскептичния президент Карол Навроцки на изборите тази година се възприема като потенциална заплаха за връзките на Полша с ЕС. Въпреки това, Жентаржевска подчертава, че Полша постига икономически напредък въпреки политическите различия.
Високите разходи за отбрана (до 4.5% от БВП) и мащабните социални програми, като детските надбавки, са стимулирали икономиката, но и са довели до напрежение в бюджета. Прогнозите на полското финансово министерство сочат риск от дефицит от 6.5% от БВП през 2026 г. Банковият експерт Рафал Бенецки отбелязва, че рейтинговите агенции и инвеститорите нямат притеснения заради устойчивия растеж, но Полша се нуждае от „убедителен бюджетен план за укрепване на доверието“.
Жентаржевска предупреждава, че страната ще трябва да се изправи пред предизвикателството на бюджетна консолидация и икономии, които могат да възпрепятстват растежа. Въпреки това, тя е уверена в бъдещето на Полша, позовавайки се на ниската безработица, потребителското доверие и високата производителност. Наблюдава се и продължаваща динамика в търговията между Германия и Полша, като Полша заема четвърто място по обем на германския износ, което показва задълбочаваща се икономическа взаимозависимост.
Киркегор е убеден, че Полша може да подпомогне останалата част от ЕС с икономическата си динамика и гъвкавост. Той дори прогнозира, че ако Германия не успее да се реформира, а Полша продължи досегашното си развитие, тя „в някой момент ще засенчи страни като Германия“ (Повече за икономическия подем в ЦИЕ).
