Полша готова да сваля чужди самолети на фона на засилено напрежение с Русия, Естония затваря въздушното си пространство

Полша обяви, че няма да се поколебае да сваля чужди обекти, нарушаващи въздушното ѝ пространство и представляващи заплаха, но ще подхожда по-предпазливо към по-неясни ситуации. Това заяви премиерът Доналд Туск, като позицията му е подкрепена и от нови уверения от НАТО за „опустошителна“ реакция при евентуално нападение срещу Полша, дадени от генералния секретар на алианса Марк Рюте.

Напрежението в региона е особено високо след твърденията на Естония, че три руски изтребителя са нарушили въздушното ѝ пространство в петък. Този инцидент засили опасенията сред лидерите на НАТО, че Москва целенасочено тества готовността и решимостта на алианса. Съветът за сигурност на ООН ще обсъди инцидента на извънредно заседание в понеделник.

Русия категорично отхвърли обвиненията за нарушаване на естонското въздушно пространство, наричайки ги „неверни“ и имащи за цел „да предизвикат напрежение“. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Министерството на отбраната на Русия е предоставило доказателства чрез средствата за обективен контрол, които опровергават естонските твърдения. Москва също обвинява Естония в провокации, породени от приемането на бойни самолети и засилването на военните бази близо до границата, което Русия счита за повод за ответни мерки.

В отговор на засиленото напрежение и учението „Запад-2025“ на Русия и Беларус, Естония временно затваря въздушното си пространство в източната си част, включително в близост до руската граница. Тази мярка е предприета, за да се гарантира сигурността и да се предотврати ескалация по време на мащабните военни маневри.

Полша и балтийските държави предприемат активни стъпки за засилване на отбраната си близо до руската граница и за създаване на нови военни бази. Този подход цели да изпрати ясно послание за решимостта на съюзниците да защитават своята територия и въздушно пространство.

На този фон, изказването на премиера Доналд Туск, че Полша „няма да се колебае да сваля обекти, които нарушават въздушното ѝ пространство и представляват заплаха“, придобива особена тежест. Този ангажимент, подкрепен от уверенията на генералния секретар на НАТО Марк Рюте за „опустошителна“ реакция при нападение, подчертава сериозността, с която Варшава подхожда към потенциални нарушения на суверенитета си.

Диалогът между Москва и Талин е в задънена улица, като и двете страни се придържат към своите версии за инцидента. Естония твърди, че руските изтребители МиГ-31 са останали във въздушното ѝ пространство 12 минути, преди да бъдат принудени да се оттеглят. Русия, от своя страна, отрича каквото и да е нарушение и обвинява Естония в разпалване на напрежението без доказателства. Тази ситуация показва дълбокото недоверие и изострените отношения между Русия и страните от НАТО, особено тези, граничещи с нея.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте обеща опустошителна реакция при нападение срещу Полша, което допълнително затвърждава полската позиция за твърд отговор при заплаха. В същото време, Русия обвинява Естония в безразсъдно изостряне на напрежението чрез военното си укрепване и приемането на многофункционални бойни самолети, което според Москва е провокация.

Предстоящото заседание на Съвета за сигурност на ООН е важен момент, който може да хвърли повече светлина върху твърденията, въпреки че изходът от него е несигурен предвид противоположните позиции на страните.