Политически трус след интервюто на Радев: Надежда за съюз или „път надолу“?

Първата медийна изява на Румен Радев след напускането на президентския пост предизвика вълна от полярни реакции в политическото пространство. В интервю за предаването „Панорама“ по БНТ на 30 януари 2026 г., той официално потвърди влизането си на политическия терен, заявявайки, че проектът му ще бъде насочен към демонтаж на олигархичния модел и укрепване на държавността. Радев подчерта, че е прекарал девет години в разговори с граждани, които са го призовавали за това действие, но е изчаквал политическият клас да отговори на обществените очаквания.

Политическите сили веднага започнаха да пренастройват стратегиите си. От „БСП-Обединена левица“ не виждат заплаха, а по-скоро възможност за бъдещо сътрудничество. Борислав Гуцанов коментира ситуацията така:

Появата на Радев на терена е надеждата на хората, че ще има един друг проект, който им дава защо да гласуват. БСП трябва да направим нашия си резултат и трябва да се търси партньорство с партията на Радев. Имаме много общи виждания, а не противоречия.

В същото време от „Продължаваме Промяната“ запазват по-обрана позиция, очаквайки да видят къде точно ще се позиционира новият играч. Методи Байкушев посочи, че появата на Радев ще доведе до окрупняване на вота и завръщане на политическия дебат, който според него е бил унищожен от други лидери.

Социалните мрежи се превърнаха в арена на остри сблъсъци относно представянето на бившия държавен глава. Много анализатори и журналисти изразиха скептицизъм относно липсата на конкретика в думите му. Калоян Методиев, бивш съветник на Радев, беше сред най-критичните, описвайки интервюто като поредица от извинения и липса на идеология:

Не знам. Не мога да кажа. Въздържам се. Пречат ми. Спъват ме. Орязаха ме. Аз казаха. Аз тогава предупредих. Аз бях. Всичко в минало време. Не съм ляв, десен, центрист. Нямам идеи. Нямам идеология.

Експертът по комуникации Любомир Аламанов сравни стила на Радев с този на Симеон Сакскобургготски, използвайки „генералска твърдост“ вместо царски ореол, и определи говоренето му като чист популизъм. Според Аламанов, Радев съзнателно печели време и избягва конкретни детайли за името и екипа на бъдещата си партия, за да се предпази от ранни атаки.

От другата страна на спектрума, журналистът Явор Дачков защити Радев, виждайки в него лидер, който връща усещането за държавност:

Този човек не е палячо, нито шарлатанин, който играе за любовта на публиката, а е лидер, който се отнася отговорно към думите, които произнася. Ще бъде истинска изненада, когато Радев свикне с новата си роля и започне да се държи в медиите без президентската дистанция.

Нови развития от януари 2026 г. сочат, че Радев планира официалното създаване на партията едва след провеждането на изборите, като дотогава ще разчита на „вълната“, която вдига в момента. Политолози като Даниел Стефанов обаче предупреждават, че Радев по-скоро ще „вземе последния политически дъх“ на БСП, отколкото да предложи реална алтернатива. В крайна сметка, политическият елит остава разделен дали Радев е дългоочакваният „спасител“ или поредният проект, който ще се разтвори в статуквото.