Политически трус: Погледи към партията на Румен Радев и „доброволната абдикация“ на президента

Политическата сцена в България навлиза в период на безпрецедентна трансформация след новината за излизането на Румен Радев на партийния терен. Решението на държавния глава да напусне „Дондуков“ 2 предизвика вълна от остри коментари и пренареждане на предизборните стратегии. Президентът Росен Плевнелиев (2012 – 2017 г.) определи акта като исторически прецедент, който подкопава основите на институционалността.

Изречението за президента Радев ще бъде: „Абдикира от поста!“. Напусна президентския пост, за да се бори за властта и да стане министър-председател. За мен това е падение на българската демокрация.

Плевнелиев подчерта, че това е първата доброволна абдикация в съвременната ни история. Според него Радев никога не е целял да бъде обединител на нацията, а е използвал поста като трамплин за реалната изпълнителна власт. Бившият държавен глава е категоричен, че ГЕРБ няма да влезе в колаборация с новия проект, като партията на Борисов ще се позиционира като единствения системен опонент на Радев.

В лагера на левицата ситуацията е не по-малко напрегната. Сергей Станишев отбеляза, че появата на нов субект със силна заявка за промяна винаги води до масирано преливане на гласове, основно от средите на негласуващите. БСП е изправена пред екзистенциален риск, тъй като трябва да се разграничи от човека, когото сама издигна за два мандата.

Всички партии са притеснени, защото когато се появи нов политически субект със силна заявка за промяна, българският опит показва, че има голямо преливане на гласове към него от много посоки.

От страна на „Продължаваме Промяната“, Асен Василев запази дистанция, като не даде еднозначен отговор за бъдещо управление с Радев, но изключи всякаква възможност за съвместна власт с ГЕРБ. Същевременно стана ясно, че Кирил Петков напуска активната политика и няма да участва в листите, насочвайки се към нов бизнес проект, макар да обеща подкрепа за коалицията на терен.

Актуалните събития от януари 2026 г. потвърждават мащаба на промяната. Румен Радев официално подаде оставка на 20 януари 2026 г., за да оглави собствена политическа формация за изборите в края на март. Анализатори предвиждат, че новата партия може да мобилизира между 20% и 35% от вота, възползвайки се от високия личен рейтинг на Радев, който остава най-популярният политик в страната с 44% доверие.

Международният отзвук също е значителен. Докато руски анализатори виждат в лицето на Радев шанс за подобряване на двустранните отношения и евентуален съюз с „Възраждане“, европейските издания като „Spiegel“ предупреждават за рискове пред външнополитическата ориентация на България. Позициите на Радев срещу военната помощ за Украйна и скептицизмът му към еврото могат да се окажат сериозна пречка при търсенето на коалиционни партньори сред проевропейските сили.

Плевнелиев изрази опасения, че през 2026 г. може да се стигне до „голямо предателство“, ако ПП-ДБ решат да си сътрудничат с човека, който по-рано ги нарече „шарлатани“. Според него страната има нужда от ясни правила и легитимни институции, а не от популистки проекти, които рушат международния авторитет на България.