Политически сблъсък у нас заради напрежението в Близкия изток

Българските политически партии изразиха остро недоволство от изключването им от Съвета по сигурността към Министерския съвет във връзка с напрежението в Близкия изток.

Политически сблъсък у нас заради напрежението в Близкия изток
Време за четене: 3 мин. 1 март 2026

Политическото напрежение в България ескалира заради ситуацията в Близкия изток. Повечето парламентарни партии изразиха остро недоволство от провеждането на Съвета по сигурността. Те се възпротивиха срещу решението да не бъдат включени в заседанието. Някои формации поискаха президентът Илияна Йотова да свика Консултативния съвет по национална сигурност. Представители на „Възраждане“ организираха протест пред сградата на Министерския съвет. Те настояваха за правото си да присъстват на дискусиите за националната сигурност.

Председателят на парламентарната група на „Възраждане“ Костадин Костадинов подчерта значимостта на момента. Той заяви, че политическите сили не трябва да остават встрани от вземането на решения.

„Считам, че не е редно и не е нормално в един такъв критичен и несигурен момент за българската държавност политическите сили в парламента да бъдат държани встрани от процесите по вземане на решения. Още повече че служебното правителство притежава властта от малко повече от седмица, а в неговия кадрови потенциал можем да изпитваме сериозни съмнения.“

Правителствената информационна служба веднага отговори на засиления натиск. Оттам уточниха, че са поканени само постоянните членове на Съвета по сигурността. Партийните представители не влизат в тази категория според регламента. Кабинетът подчерта, че Съветът по сигурността не трябва да става арена за предизборни изяви.

Тази позиция обаче предизвика остра реакция от страна на ГЕРБ. Партията определи включването на парламентарните сили като гаранция за обществено доверие. Те призоваха служебния премиер да запознае партиите с взетите решения. ГЕРБ поискаха президентът Илияна Йотова да поеме отговорност за назначеното от нея правителство. Те настояват парламентът да не бъде изтласкван от решенията за националната сигурност.

Партия ИТН се присъедини към критиките срещу действията на служебния кабинет. Те нарекоха изключването на партиите от процеса проява на пълна безотговорност. ИТН също настояха за спешно свикване на Консултативен съвет от страна на държавния глава. В контекста на международните събития, Георг Георгиев: Ескалацията на напрежението в Близкия изток е тревожен сигнал за стабилността.

Лидерът на БСП Крум Зарков се обяви за незабавна деескалация на конфликта. Той подчерта нуждата от завръщане към дипломатическите инструменти за решаване на споровете. Евродепутатът Кристиян Вигенин анализира ситуацията в Иран в ефира на „Говори сега“. Той посочи два основни проблема пред Техеран в настоящия геополитически контекст.

„Единият е това, че само преди седмици смаза брутално опита на своите граждани да поискат повече демокрация в държавата си – абсолютно неприемливо в съвременния свят. И усилието от години наред да развие собствена ядрена програма, което естествено се възприема като заплаха.“

Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев изрази по-спокойна позиция относно рисковете. Той намери заключенията на Съвета по сигурността за напълно обосновани и логични. Според Мирчев за България няма непосредствена опасност, освен ако конфликтът не стане регионален.

Народният представител от ПГ на ПП–ДБ обясни, че ескалацията може да засегне доставките на петрол. Това би довело до повишаване на цените на горивата на международните пазари. Въпреки това държавните резерви на България в момента са напълно заредени. Мирчев подчерта, че премиерът и министрите са били пределно ясни в своите изказвания.

Доскорошният президент Румен Радев също сподели своето мнение в социалните мрежи. Той изрази надежда, че разумът ще надделее над желанието за военни действия. Радев предупреди, че една разрушителна война в региона застрашава международния мир. По думите му конфликтът представлява пряка заплаха и за стабилността на Европа. Противоречията трябва да се решават единствено чрез активна международна дипломация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *