Политически реакции в парламента заради ескалацията в Близкия изток

Ескалацията на напрежението в Близкия изток предизвика остри политически реакции в българския парламент. Депутатите изразиха сериозни опасения за националната сигурност и съдбата на българските граждани в региона. Ситуацията остава динамична, като държавните институции вече предприемат конкретни мерки за евакуация.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов настоя за незабавни действия от страна на президентската институция. Според него страната ни е изправена пред безпрецедентен риск в контекста на глобалния конфликт.

„За първи път, безпрецедентно, територията на България се превръща в плацдарм, който реално може да бъде ударен. Затова настоявам служебната президентка да влезе в правомощията и да свика Консултативен съвет по национална сигурност.“

От „БСП-Обединена левица“ също отправиха критики към изпълнителната власт. Борислав Гуцанов подчерта, че основната задача е бързото прибиране на нашите сънародници от рисковите зони.

„Правителството е длъжник на държавата, защото на този етап по-скоро се държи като туроператорска компания. Много е важно нашите съграждани да бъдат прибрани. Няма две мнения по въпроса. И това може би е първостепенната задача.“

Властите подготвят до 8 самолета за евакуация на българи, като първите полети се очакват в най-кратки срокове. Вече е организирано изтеглянето на наши сънародници от Оман. Министерството на външните работи съобщи, че в региона се намират 1092 български туристи. Как реагираха политиците на напрежението в Близкия изток? Този въпрос остава централен за текущия парламентарен дебат.

Станислав Балабанов от „Има такъв народ“ акцентира върху заплахата от мигрантски натиск. Партията подкрепя свикването на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) заради потенциалните бежански вълни.

„За нас е хубаво президента да бъде свикан Консултативният съвет по национална сигурност, защото „Има такъв народ“, като консервативна партия, на първо място е загрижена за това, как ще се справи България с евентуален мигрантски натиск, който може да бъде отпушен на база този конфликт в България.“

Кирил Веселински от МЕЧ изрази притеснения относно мащаба на военните действия. Той посочи, че ядреният потенциал в региона създава допълнителна несигурност за българските граждани.

„Сигурността на хиляди български граждани е застрашена моментно, които се намират в Близкия изток, защото когато има война, и то в такъв мащаб, срещу държава, която знаете, че има ядрен потенциал, има сериозни притеснения и енигма.“

МВнР препоръчва на българите да не напускат рисковите зони по суша поради високата опасност от инциденти. Служебният премиер Андрей Гюров увери, че обстановката се следи под лупа. Според него към момента няма пряка опасност за България. Георг Георгиев: Ескалацията на напрежението в Близкия изток е тревожен сигнал. Този коментар допълва общата картина на загриженост в политическите среди.

Президентът Илияна Йотова проведе среща за оценка на рисковете пред националната сигурност. Тя заяви, че на този етап няма да свиква официално заседание на КСНС. Йотова призова за бързо сядане на масата за преговори. Тя смята, че конфликтът не може да бъде решен чрез военни действия.

В София се намират американски самолети КС-130 като част от ангажиментите към НАТО. Служебният външен министър Надежда Нейнски участва в международни консултации по темата. България не участва в преки военни операции в региона на Близкия изток.

Крум Зарков от БСП призова темата за сигурността да не се превръща в инструмент за политически спорове. Той настоя за прозрачност и спокойствие в действията на държавните институции. Искра Михайлова от ДПС предаде позицията на Делян Пеевски за необходимост от единна държавна позиция.