Политическата отговорност и изборите: Защо партиите търсят оправдания за бъдещи загуби

България навлиза в активната фаза на подготовката за предстоящите парламентарни избори на 19 април 2026 година. Подготовката на вота протича в условия на засилено политическо напрежение и намаляващо обществено доверие. **Служебното правителство на Андрей Гюров встъпи в длъжност на 18 февруари 2026 година.** Основният мандат на този кабинет е свързан с организацията на честни и прозрачни избори.

Президентът Илияна Йотова заяви категорично, че служебният кабинет няма никакъв толеранс за грешки при подготовката. Министър Десислава Терзиева вече отговаря за координацията на целия избирателен процес между институциите. **Министерският съвет одобри план-сметка за изборите на стойност между 65 и 80 милиона евро.**

Въпреки институционалните усилия, политическите играчи продължават да наливат недоверие в изборния процес. Те често сочат МВР като единствен отговорник за честността на предстоящия вот. Тази теза е немотивирана и вреди на общата готовност на гражданите да гласуват. Истината е, че политическите партии носят пълната вина за състоянието на изборите у нас.

**Цялата вина за състоянието на изборите в България се носи от политическите партии.** Те са субектите, които приемат законите и определят правилата на изборната игра. Партиите имат властта да променят избирателната система и начина на наемане на секционните комисии. Те могат да реформират изборната география и цялата съпътстваща документация.

През последните 15 години лидерите се занимаваха с всичко друго, но не и с тези важни въпроси. Вместо реални реформи, те предлагаха на избирателите различни технологични заместители. Видяхме машини с неясни абревиатури, принтери, флашки и видеозаснемане за наблюдатели. Някои формации дори сякаш целенасочено търсят начини да отблъснат определени групи гласоподаватели. Например ПП-ДБ сякаш се чудят как да изгонят от урните селските избиратели чрез технологични прегради.

**ЦИК регистрира партия „ПРЯМА ДЕМОКРАЦИЯ“ за участие в изборите на 19 април 2026 година.** Това се случи на 3 март, докато останалите партии все още подготвят своите листи. Важно е да се спре насаждането на изкуствено недоверие в предстоящия вот. Централната избирателна комисия трябва да бъде оставена да работи спокойно по своите задачи.

Единственото полезно действие досега бе повторното броене на секции, инициирано от Конституционния съд. **Конституционният съд извърши повторно броене на около 2000 секции след изборен процес.** Тази стъпка трябва да се превърне в рутинна практика след всеки национален вот. За постигане на реална промяна в системата са необходими конкретни действия от институциите. Можете да прочетете повече за тези 6 стъпки към честни избори в нашия подробен анализ.

Политическите сили трябва да обещаят дълбоки промени в законодателството веднага след вота. Тези реформи трябва да бъдат завършени в рамките на една календарна година. Необходими са широки обществени обсъждания и точни социологически оценки на предложенията. Без тези промени няма значение каква технология за гласуване ще използваме в бъдеще.

Проблемът с купуването на гласове често се преекспонира излишно в медийното пространство. Експеримент с изкуствен интелект показва интересни данни за други държави по света. В Бангладеш при 129 милиона гласоподаватели има само един осъден за такова престъпление. У нас темата често служи просто за оправдание на политическите провали.

Приятно мислене, дами и господа, които се чудите как да оправдаете бъдещи загуби.

Този цитат от социалните мрежи точно обобщава текущата политическа ситуация в страната. БСП – Обединена левица вече изрази притеснение относно социалната несигурност и липсата на бюджет. ДПС – Ново начало също участва активно в консултациите при президента за служебния кабинет. Всички политически субекти сега очакват 19 април с надежда за легитимност и стабилност.