Политическа война: Нов закон за печата разпалва напрежението в Израел

Израел е обхванат от ожесточени дебати, породени от нов законопроект за медиите. Предложен от правителството на Нетаняху, той предизвиква силна съпротива сред журналисти и опозиция. Много медийни експерти го определят като опит за налагане на единна версия на събитията.

Десетилетия наред израелската преса е била трибуна за разнообразни идеи. Тя е поддържала сериозни журналистически разследвания. Сега обаче съществува опасност да се превърне в контролиран от властите инструмент. Медийният експерт Яхия Касим подчертава, че конфликтът е не само кой управлява Израел, но и кой има властта да разказва неговата история.

Министърът на комуникациите Шломо Караи, известен с твърдата си линия, внесе спорната законодателна инициатива. Тя дава на правителството широки правомощия над телевизионните и радиостанциите. Журналисти и политици виждат в това заплаха за свободата на словото. Закриването на армейското радио Galei Tzahal е част от опитите за засилване на контрола. Въпреки че е основано преди 70 години, то е една от най-слушаните станции. Решението за закриването му превърна радиото в нов фокус на политически конфликт.

Израелският политически анализатор Шломо Ганор заяви в интервю за The Independent Arabic, че решението на министър Кац да закрие радиостанцията е „част от опитите на управляващата десница да контролира държавните институции, да подчини съдебната власт на правителството и да контролира медиите“. Той обясни, че това решение „е част от опитите на израелския премиер Бенямин Нетаняху да поеме контрол над медиите, включително обществените радиостанции, и да наложи ограничения върху търговските канали“.

Ганор също така отбелязва, че това решение е „първият изстрел в конфронтацията между израелците по отношение на медийния сектор, която ще продължи до провеждането на общите избори“.

В този контекст, израелското правителство нареди на държавни служители да бойкотират вестник „Аарец“. Оказва се натиск и върху обществената медия „Кан“ заради критични репортажи за войната в Газа. Решението включва прекратяване на рекламни договори и прекъсване на комуникацията. Призовава се и за отмяна на абонаменти от държавни служители.

Анато Сарагости, председател на Израелския съюз на журналистите, заяви пред DW: „Това е много тревожно, защото те искат да елиминират „кучета пазачи“, а медиите са „пазачите“.

Сарагости добави, че има солидарност между всички журналисти, които осъзнават опасността. Той вижда това като опит за ограничаване на свободата на словото чрез законодателство и кампании за сплашване.

Нахум Барнеа, известен коментатор за всекидневника „Йедиот Ахронот“, пише: „Докато десетки ракети, изстреляни от „Хизбула“, организацията, която вече сме победили, изпълваха небето над главите ни и милиони тревожни израелци се втурнаха към убежища, нашето правителство беше заето с въпроса, който наистина занимава министрите му: как можем да съсипем финансово една медийна институция?“.

В отговор, министър Караи написа в X, че няма да допусне издател на вестник да призовава за санкции срещу Израел. Той заяви, че такъв вестник не трябва да получава финансова подкрепа от държавата. Конфликтът в Газа продължава да е основна тема.

Правният съветник на правителството Гали Бахарав-Миара предупреди по-рано, че законопроектът ще позволи „политическа намеса в работата на радио- и телевизионните органи и ще застраши свободата на медиите в Израел“. Организации като Движението за добро управление в Израел сравниха законопроекта с атаките срещу медиите в Унгария.

Новият закон предвижда създаването на единен регулаторен орган за аудиовизуални медии. Министърът ще назначава по-голямата част от членовете му. Тази структура ще контролира платформите за радио- и телевизионно разпространение. Караи представя законопроекта като „историческа революция в свободата на мнението и конкуренцията“. Опонентите го разглеждат като систематичен опит за подчиняване на медиите на политическата власт. Законопроектът премина на първо четене в Кнесета с 54 гласа „за“ срещу 47 „против“.

Законопроектът премахва съществуващите регулаторни органи и ги заменя с нова Служба за аудиовизуални медии. Нейният председател и трима членове ще бъдат назначавани от министъра. Критиците твърдят, че това ефективно поставя структурата под правителствен контрол, въпреки че е обозначена като „независима“. Законът също така позволява припокриване на собствеността между канали, рекламни субекти и новинарски източници. Това слага край на дългогодишното разделение, целящо независимост на редакциите.

Новият орган ще има правомощие да налага глоби до 1% от годишните приходи на оператори, нарушили инструкциите. Правозащитни организации виждат в това инструмент за натиск върху медиите. Всички доставчици на съдържание ще трябва да се регистрират в новия орган. Той ще има правомощия да забранява и отменя регистрации. От друга страна, законът изисква глобалните стрийминг платформи като Netflix да инвестират 6,5% от приходите си в израелско съдържание. Това предизвика възражения от Вашингтон.

Израелската журналистка Дана Бен Шимон предупреди за „опитите да се повлияе на общественото мнение“. Тя подчертава, че намесата на политиците в редакциите „води до загуба на основната мисия на медиите“. Бен Шимон смята, че законопроектът „дава на политиците допълнителни инструменти за контрол над публичния дискурс“. Това задълбочава загубата на доверие между граждани и медии.

Лидерът на опозицията Яир Лапид засили критиките си. Той обяви в социалните мрежи, че ще направи всичко възможно за спирането на закона. Лапид го определи като разрушителен за израелската демокрация. Министър Караи защити закона, заявявайки, че той коригира историческата пристрастност на медиите. Според него, законът възстановява баланса в полза на десницата. Върховният съд на Израел получи спешни петиции от журналистически организации за спиране на прилагането му.

Правният съветник Гали Бахарав-Миара описа законопроекта като „заплаха за свободните медии в Израел“. Той отбеляза, че поправките са внесени без необходимите правни процедури. Министър Караи се опитва да ускори парламентарния процес. Целта е да избегне прехвърлянето на законопроекта към Икономическата комисия, председателствана от неговия съперник Давид Битан. Този спор отразява вътрешен конфликт в управляващата партия. Организации за защита на правата на човека и пресата ще подадат петиции до Върховния съд. Медийната политика е сложен въпрос.

Караи смята, че законът коригира „историческата пристрастност на израелските медии спрямо десницата“. Опонентите предупреждават, че всеки закон, отслабващ независимостта на медиите, може да подкопае механизмите за контрол на властта. Законът беше приет след политическа сделка с ултраортодоксалните еврейски партии. Те подкрепиха законопроекта в замяна на подкрепа за разширяване правомощията на равинските съдилища.