Политическа безизходица в Ирак: Парламентът отново не успя да избере президент

Иракският законодателен орган за пореден път изпадна в патова ситуация. Депутатите не успяха да излъчат нов държавен глава поради дълбоки разногласия относно кандидатурите. Официални източници от отдела за връзки с обществеността на парламента потвърдиха, че заседанието се отлага до второ нареждане.

Основната пречка остава липсата на консенсус между кюрдските представители. Според изградената политическа традиция в страната постът на президент се заема от кюрдски политик. Тази длъжност има предимно церемониален характер, но е ключова за стартирането на процедурата по съставяне на правителство. Председателят на парламента традиционно е сунит, а министър-председателят – мюсюлманин шиит.

Днешното заседание се провали поради липса на кворум. Кюрдските партии не успяха да се споразумеят за обща фигура. Министър-председателят на автономния регион Иракски Кюрдистан, Марсуд Барзани, съобщи официално, че споразумение все още няма. Междувременно 52 депутати от 329-членния парламент подадоха официално искане към двете водещи кюрдски сили – Демократическата партия на Кюрдистан (ДПК) и Патриотичния съюз на Кюрдистан (ПСК). Те настояват различията да бъдат преодолени преди следващия опит за вот.

След като бъде избран, президентът трябва да номинира министър-председател. Основният шиитски блок „Координационна рамка“ вече посочи своя фаворит – Нури ал Малики. 75-годишният политик вече ръководеше иракското правителство в периода 2006-2014 г. Неговата кандидатура обаче предизвиква сериозно международно напрежение.

Тръмп предупреди, че САЩ ще оттеглят подкрепата си за Ирак, ако Ал Малики бъде преизбран, обвинявайки го в преследване на „безумни политики и идеологии“ по време на последния му мандат.

Въпреки натиска от Вашингтон, „Координационната рамка“ потвърди подкрепата си за Ал Малики. От блока заявиха чрез държавната агенция ИНА, че изборът на премиер е чисто вътрешен конституционен въпрос. Ал Малики се счита за фигура, близка до Иран, което засилва геополитическото съперничество за влияние в Багдад. Критиците му припомнят, че неговото управление бе белязано от възхода на „Ислямска държава“ и етническо напрежение.

Ако кюрдските партии не постигнат компромис, парламентът ще бъде принуден или отново да отложи вота, или да допусне двама конкуриращи се кандидати до директно гласуване. Повече от две десетилетия след американската инвазия, Ирак остава в състояние на хронична политическа нестабилност, разкъсван между интересите на регионалните и световните сили.