Пол Гоген: Пътешествие от борсов агент до бунтар в Таити – Рим показва „Дневникът на Ноа Ноа“
В залите на Националния исторически музей на пехотата в Рим е открита мащабна изложба, посветена на Пол Гоген, която представя над 160 творби. Експозицията проследява драматичния живот на художника – от успешната му кариера като борсов агент до екзистенциалния му бунт в търсене на изгубения рай. Изложбата включва и редки материали, свързани с турбулентното му съжителство с Винсент ван Гог, и може да бъде посетена до 25 януари 2026 г.
Картината "Femme de Tahiti" СНИМКА: Виолина Христова Изложбата е до 25 януари 2026 г. СНИМКА: Виолина Христова Изложбата посреща публиката с изображение на Гоген СНИМКА: Виолина Христова
Мащабна експозиция в Рим пренася посетителите във времето и изкуството на Пол Гоген, проследявайки неговия драматичен преход от охолен живот в Европа до търсене на примитивната чистота в Полинезия. Изложбата, озаглавена „Гоген. Дневникът на Ноа Ноа и други приключения“, беше открита в залите на Националния исторически музей на пехотата в Рим.
Експозицията представя общо над 160 произведения, включващи творби на Ван Гог и други свързани артисти. Тя хвърля светлина върху неспокойния дух на французина, роден в Париж през 1848 г. Преди да се превърне в гения, свързван с ярките платна от Таити, Гоген дълги години работи като успешен борсов агент и води охолен живот със съпругата си и петте им деца.
Внезапно обаче той изпитва екзистенциален бунт, който го кара да напусне всичко и да тръгне към своята „земя наникъде“. Този път го води първо в Бретан и Мартиника, а впоследствие към сърцето на Полинезия. В своя дневник „Ноа Ноа“ той описва това състояние:
„Вървя по ръба на бездната. Една мания по неизвестното ме кара да върша лудости. Когато хората най-сетне разберат какво означава свобода…“
Един от най-бурните и трагични епизоди в живота на Гоген е съвместното му съжителство с Винсент ван Гог в Арл, Южна Франция. Те прекарват няколко интензивни седмици заедно. Вместо вдъхновение обаче, настъпва катастрофа, породена от дълбоки артистични различия. Гоген пише:
„В Арл се чувствам като чужденец… Винсент и аз рядко се разбираме, особено когато става дума за живопис. Той е романтик, а аз – примитивист“
Конфликтът ескалира до бурен скандал, след който Ван Гог отрязва част от лявото си ухо. Гоген напуска града, разочарован от приятелството, артистичния свят и Европа. Той заминава с надеждата да открие „друг свят“.
През 1891 г. Гоген пристига в Таити, като е изпратен и на мисия от френското министерство на народната просвета и изящните изкуства, за да изследва и изобрази местните обичаи. Той намира вдъхновение в древните вярвания, ритуали и пейзажи, създавайки въздействащи платна като *Femme de Tahiti* и *Paysage Tahitien*.
Въпреки че идеализира местната култура, Гоген осъзнава, че и този „рай“ не е идеален. Изправя се пред глад, самота и културен сблъсък. Той става активен защитник на местните обичаи срещу френското колониално влияние. В дневника си отбелязва своето артистично кредо:
„Изкуството или е плагиат, или е революция.“
Римската експозиция представя изключително редки материали, които разкриват интелектуалната страна на художника. Това включва оригинални копия на трите му книги: „Ноа Ноа“ (1893-94) с 23 дървореза, създадени лично от него; *Ancien Culte Mahorie* (1892) с 16 цветни литографии, отразяващи полинезийски ритуали; и *Avant et Après* (1903), публикувана посмъртно като негов артистичен манифест.
Сред експонатите са и скулптури като „Ваза с таитянски богове“, „Идол с мида“ и маската „Tehura“, вдъхновена от неговата муза. Изложбата включва и 12 редки литографии на Винсент ван Гог. Изложбата предоставя пълна картина на артистичното и личностното развитие на Гоген, като продължава до 25 януари 2026 г.
