Поколението Z най-много вярва на БНБ и университетите, твърди Георги Стойчев

Поколението Z демонстрира най-високо и стабилно доверие към Българската народна банка (БНБ) и българските висши училища. Това стана ясно от изказване на Георги Стойчев, ръководител на екипа, който разработва Рейтинговата система на висшите училища в България. Той подчертава, че висшите учебни заведения все повече ще се фокусират върху създаването на нови професии, а не само върху подготовката на кадри за съществуващи такива.

Стойчев отбеляза, че висшето образование е единствената обществена сфера, където финансирането е пряко обвързано с постигнатите резултати. Данните показват, че 7 от 10 завършили средно образование избират да продължат обучението си в родината. Това е ясен индикатор за доверие и признание на ползите от висшето образование в България.

Рейтинговата система, която тази година отбеляза своето 15-о издание, е допринесла значително за трансформацията на сектора. Тя е превърнала висшето образование в една от най-прозрачните обществени сфери.

„Рейтинговата система помогна за превръщането на висшето образование във вероятно най-прозрачната обществена сфера и в може би единствената, при която публичното финансиране е обвързано с критерии за постигнати резултати“

, заяви Стойчев. Благодарение на нея кандидат-студентите правят по-информиран избор, а институциите формират политики, базирани на доказателства.

Съществуването на системата обвърза приема в държавните университети и тяхното финансиране с показатели за реализацията на завършилите и качеството на научната дейност. В комбинация с Националната карта на висшето образование, разкриването на нови структури е съобразено с нуждите на пазара на труда и търсенето от страна на кандидат-студентите.

През последните 15 години профилната структура на висшето образование стана по-рационална и ефективна, по-близка до потребностите на пазара на труда. Обемът на международно разпознаваемите научни публикации на българските университети и тяхната цитируемост се увеличиха в пъти.

Рейтинговата система е създадена по инициатива на МОН от консорциум, включващ Институт „Отворено общество“ – София, Сирма груп и агенция МБМД. Нейният иновативен характер, особено в отчитането на реализацията на завършилите, е признат в световен мащаб.

„При появата си българската рейтингова система беше толкова иновативна, че в специализираната литература получи признанието за първата от така наречена трета вълна национални рейтинги в глобален план“

, подчерта Стойчев.

Реализацията на висшистите се е подобрила значително. Ако преди 15 години едва 45% от новозавършилите работеха на позиции, изискващи висше образование, то сега този дял е над 60%. При магистрите той достига над 70%, а при докторантите – над 90%. Заетостта сред завършилите в България е нараснала от 75% на над 86%, а безработицата е спаднала почти двойно до едва 2%. Средните доходи за периода са се увеличили близо 4 пъти. Намаляват и неравенствата в реализацията между различни направления и висши училища. Например, разликата в доходите между завършилите информатика и педагогика е намаляла от три на два пъти.

Изборът на кандидат-студентите става по-рационален. Те по-често избират направления и висши училища с по-добра реализация на пазара на труда, остават в България и ценят времето си. Над половината от студентите работят по време на следването си.

Университетите традиционно се ползват с високо доверие сред младите, като тази тенденция нараства. Данни от национално представително изследване от миналия септември показват, че след БНБ, висшите училища са организациите с най-високо доверие сред българите до 29 години. Поколението Z най-много вярва на тези институции.

Работодателите също оценяват висшето образование. 86% от анкетираните смятат, че то е необходимо за успешна реализация на пазара на труда. Най-силните страни на завършилите са чуждоезиковите умения, теоретичната подготовка и логическото мислене. Практическите умения обаче остават „ахилесовата пета“ на българското висше образование, според работодателите. Университетите обаче имат за мисия да подготвят хора, способни да се адаптират към променящия се пазар на труда, а не тесни специалисти за конкретни професии, които може да изчезнат.

Предстоящите промени в българската икономика, насочени към висока добавена стойност, представляват възможност за университетите. Това ще доведе до увеличаване на работните места за високообразовани хора и нужда от учене през целия живот. България ще става по-привлекателна за местни и чуждестранни студенти. Заради новите технологии и изкуствения интелект, висшите училища трябва да се фокусират върху създаването на ново знание, а не само върху предаването на съществуващото. Ректорът на СУ също подчертава, че младите хора могат да променят бъдещето на България с труд, постоянство и сърце, но се нуждаят от подкрепа.

Истинското предизвикателство е да се формират мислещи граждани, способни да запазят човечността в условията на автоматизация и изкуствен интелект. Това изисква критично мислене, етика, емпатия и умение за съжителство да бъдат ключови елементи на образованието.