Поколенческа пропаст: Как преходът раздели българите на консервативни спестовници и млади с кредити
В България се наблюдава голяма поколенческа разлика във финансовото поведение: по-възрастните, травмирани от 90-те, са консервативни спестовници, които държат пари на депозити с нулеви лихви. Младите пък са по-склонни да харчат, да инвестират в рискови активи и да теглят кредити, демонстрирайки прагматичен оптимизъм. Този контраст се отразява и върху жилищния пазар, където младите отлагат покупката на имот до постигане на пълна финансова стабилност.
тМного българи предпочитат да си купят собствено жилище, вместо да живеят под наем. СНИМКА ГЕОРГИ КЮРПАНОВ
Увеличаването на кредитите, депозитите и общото потребление в България разкрива един важен социален феномен – дълбоката поколенческа разлика в отношението към парите. Преходът, започнал след 1989 г., е основният фактор, разделил обществото на две финансови групи: консервативни спестовници и млади, склонни към задлъжняване и инвестиции.
Поколенческата травма от 90-те години
По-възрастните българи, които днес са над 40 години, са определени като големи спестовници. Тези хора са преживели катаклизмите на 90-те години, които са оставили „поколенческа травма“. Изживяванията, включващи падането на предишния строй, купонната система, празни магазини, финансовите пирамиди и хиперинфлацията от периода 1996-1997 г., формират тяхното консервативно финансово поведение.
В резултат на този консерватизъм, по-възрастните предпочитат да трупат депозити, държейки парите си в банки. Този подход обаче ги поставя пред сериозна дилема: парите в банките обикновено носят нулеви лихви, което свива реалното им богатство.
Младите: Прагматичен оптимизъм и рискови активи
За разлика от предходното поколение, младите не носят тази тежка обремененост от катаклизмите на прехода. Затова те са много по-склонни да харчат и да търсят по-висока доходност. Младите са по-отворени към инвестиране в по-рискови активи, което според анализите, позволява по-бързо увеличаване на богатството. В някои отношения България се доближава до западноевропейски и американски модели, главно по отношение на тегленето на потребителски и бързи кредити.
Проучване от юни 2025 г. подчертава, че младите българи (18-35 г.) демонстрират прагматичен оптимизъм и активна отговорност към личните си финанси и развитието на страната. Поколението Z започва да инвестира от по-ранна възраст и е по-склонно да поема рискове в сравнение с предходните поколения. Техните финансови амбиции също са високи: средната желана стартова заплата е около 3254 лв., а мечтаната достига 4671 лв.
Предизвикателствата на новото време
Преди 1989 г. животът е бил сравнително предначертан: завършваш образование, започваш работа, трудиш се до пенсия и в някакъв момент купуваш и изплащаш жилище. След началото на прехода обаче, цялата отговорност за личното финансово благополучие става собствена. За родените след началото на новия век, предизвикателствата са други, като например рязкото поскъпване на жилищата.
Допреди 10-15 години пазарът на жилищни имоти в големите градове не е бил толкова развит, което е улеснявало покупката на имот или наемането, последвано от покупка с кредит. Въпреки ниските лихви, в годините след пандемията цените станаха много високи, което прави закупуването на имот все по-трудно.
Това подтиква младите да променят традиционните модели. Те предпочитат да живеят под наем и да купуват жилище, едва след като са постигнали финансова стабилност. Този избор има и социални последици: той води до по-късно създаване на семейства и раждане на деца. Въпреки нарастващото задлъжняване, по отношение на жилищата, културата ни остава балканска – запазва се силното предпочитание за притежаване на собствен дом.
