„Подари ми път“: Защо пътуването стана най-желаният подарък след пандемията?
Въпреки високите цени, пътуването се утвърди като най-модерният подарък и предпочитана форма за прекарване на свободното време, като броят на туристите надминава 2019 г. Летище София отчита рекорден трафик, очаквайки над 9.5 милиона пътници през 2025 г.
Българите масово заменят дългата годишна отпуска с чести, кратки „city breaks“, като между 250 и 300 хиляди пътуват към съседни държави за големите празници.
Париж, разходка с корабче по Сена. Круизните пътешествия не са немислимо скъпи, но все пак няма за под 2500 лева. СНИМКА: “24 ЧАСА”
Манията по пътуванията обхвана българите с невиждана сила през последните години, превръщайки ваучера или самолетния билет в най-модерния подарък за важни годишнини и пенсиониране. Докато някога колегите подаряваха скъпи часовници, днес посланието е ясно: „Заслужил си почивка, поразходи се“. Тази нова тенденция се допълва от факта, че традиционните подаръци, като бижута или символични материали, все по-често се комбинират именно с преживявания, свързани с пътуване и отдих.
Въпреки прогнозите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която в свое изследване предвиждаше, че след пандемията животът ще се върти повече около дома, а разходите за развлечения ще намалеят, се случи точно обратното. Постпандемичният период сякаш постпандемията освободи пружина, като броят на туристите надмина пиковата 2019 г. Хората се втурнаха да възстановяват по компулсивен начин това, което им беше отнето по време на локдауните и забраните, често обобщавани с прословутото „Не може!“.
Бумът в търсенето доведе до значително поскъпване на пътуванията. От пандемията насам пътническите полети поскъпнаха с 60% от началото на пандемията. Само през август 2025 г. цените на международните полети бяха с над 10% по-високи спрямо същия месец на предходната година, докато храните поскъпнаха с около 6% за същия период. Анализатори обаче предупреждават, че високите цени могат да ограничат достъпа до туризъм за по-широк кръг от хора, което потенциално създава социално неравенство в достъпа до почивка.
Високите цени не успяват да откажат пътуващите. Летище „Васил Левски“ в София отчита ръст на пътниците с почти геометрична прогресия. От 971 хиляди пътници през лятото на 2021 г. те достигнаха 2.1 милиона през лятото на 2024 г. Концесионерът очаква, че летище София очаква над 9.5 милиона пътници за 2025 г., като в момента дори се избира строител за нов пътнически терминал, което потвърждава дългосрочните очаквания за ръст на трафика. Летището планира разширяване на терминалите си, за да поеме тези рекордни пътнически потоци.
Основната промяна в поведението на българите, пътуващи в чужбина, е отказът от една дълга годишна отпуска за сметка на чести, но кратки пътувания. Трендът към чести, но кратки градски почивки (city breaks) замества дългата годишна отпуска. Тези кратки ваканции, често продължаващи един удължен уикенд, се вписват по-лесно в забързаното ежедневие. През последните дни се наблюдава засилен интерес към тези кратки европейски пътувания, като туристическите агенции отчитат ръст на резервациите за уикенд почивки, особено около празничните дни през 2025 г.
Друга силно изразена тенденция е прекарването на големите празници в близката чужбина. Туроператорите бързо реагираха на това желание. По различни данни около 300 хиляди българи пътуват за Великден, Коледа и Нова година към съседните балкански държави, включително Гърция, Северна Македония, Сърбия и Румъния. Общият брой на пътуващите по пътищата около тези празници достига поне половин милион души.
Най-високият сегмент, включващ екзотични дестинации и круизи, остава за ограничен кръг от хора – между 5 и 8 хиляди българи годишно. Цените за такива организирани пътувания са високи, като например осемдневна екскурзия до Бразилия вече надхвърля 12 хиляди лева на човек.
