Под повърхността на плата: Музей в Ню Йорк разкрива тайните на модата през очите на Фройд
Нова изложба в музея на Модния технологичен институт в Ню Йорк изследва дълбоката връзка между модата и психоанализата. Експозицията „Рокля, мечти и желания“ разкрива как облеклото може да бъде отражение на несъзнавани желания, страхове и защитни механизми, вдъхновени от теориите на Фройд.
Какво се крие зад избора ни на облекло? Дали роклята е просто рокля, или е отражение на нашите най-дълбоки желания и страхове? Новаторска изложба в Ню Йорк се потапя в тези въпроси, изследвайки сложната връзка между модата и психоанализата.
Експозицията „Рокля, мечти и желания: Мода и психоанализа“ в музея на Модния технологичен институт (FIT) в Ню Йорк предлага уникален поглед към гардероба. Тя разглежда дрехите не просто като предмети, а като символи, натоварени с психологическо значение, вдъхновено от теориите на Зигмунд Фройд. От цилиндри и обувки с високи токчета, интерпретирани като фалически символи, до бюстиета и рокли със специфични кройки – всеки експонат е анализиран през призмата на несъзнаваното.
„Рокля, мечти и желания“ е за модата и психоанализата. Първата половина е вид културна история на промените в психоанализата, откакто Фройд я е създал. Втората и по-вълнуващата зала, според мен, съдържа интерпретации на ключови понятия в психоанализата, като кожно его и етап на огледалото.
— Валъри Стийл, директор на музея на Модния технологичен институт
Интересен факт е, че самият Фройд е бил ценител на модата. Макар да е предпочитал строги и конвенционални костюми в английски стил, той ги е избирал от най-фините материи. Бащата на психоанализата е смятал, че дрехите служат като средство, чрез което особено жените могат да преодолеят усещането за срам от голотата – идея, която отеква в смелите решения на модните подиуми и днес.
Централна тема в изложбата е концепцията за дрехата като „втора кожа“. Валъри Стийл обяснява, че тази метафора надхвърля идеята за сексапил или идентичност. Според психоаналитичния прочит, облеклото действа като защитна кожа, която може да ни обгърне като прегръдка или да ни защити като броня.
„Но ако го погледнем през фокуса на психоанализата, има много начини, по които облеклото действа като защитна кожа. То може да ни обгърне като прегръдка, да ни защити като броня, да ни сексуализира, очертавайки части от голото тяло или подчертавайки извивките и мускулите му.“
— Валъри Стийл, директор на музея на Модния технологичен институт
Връзката между мода и психоанализа не е само теоретична. През годините дизайнери като Марк Джейкъбс, Джон Галиано, Жан-Пол Готие и модни къщи като „Прада“ и „Версаче“ съзнателно са вплитали психоаналитични мотиви в своите колекции. Темата остава актуална и в научните среди, както показва проведената през юни тази година конгрес на Международното общество по невропсихоанализа, който разглежда съвременни аспекти на психичното развитие.
Съвременният френски психоаналитик Паскал Навари обобщава двойствената природа на модата с проницателно наблюдение:
„Модата разкрива едновременно нашата уязвимост да бъдем забелязани и да останем незабележими.“
— Паскал Навари, френски психоаналитик
Разбира се, не всички приемат безрезервно този прочит. Някои критици смятат, че интерпретациите на дрехите като символи могат да бъдат прекалено опростени и да пренебрегнат важни социални и икономически фактори. Други експерти твърдят, че модата е преди всичко форма на социална комуникация, а не толкова израз на подсъзнателни импулси.
Въпреки дебатите, изложбата се радва на засилен интерес. Тя предлага на посетителите възможност да погледнат по нов начин на дрехите, които носят всеки ден. Изложбата ще продължи до 4 януари 2026 г., давайки достатъчно време на всеки, който иска да разкодира психологическите послания, втъкани в модата.
