Под 1% от българите прехвърлят втората си пенсия в НОИ, изплатени са 250 млн. евро на наследници

Пенсионната система в България преминава през мащабна трансформация, която засяга близо 5 милиона осигурени лица. Към 30 септември 2025 г. активите на пенсионните фондове достигат внушителните 15 млрд. евро, като близо 2,5 млрд. евро от тях представляват чиста доходност само за последните три години. Данните показват, че доверието в капиталовия стълб остава стабилно – под 1% от хората избират да прехвърлят средствата си към солидарния модел на НОИ.

Председателят на социалната комисия в Народното събрание Деница Сачева подчертава, че пенсионната тема е въпрос на достойнство и сигурност, а не просто счетоводство. Тя акцентира върху факта, че над 250 млн. евро вече са изплатени на наследници, което доказва личния характер на вноските във втория стълб.

България се намира в сериозен демографски преход. За периода 2022–2070 г. населението се очаква да намалее с 23,1% – един от най-резките спадове в ЕС. До 2030 г. в пенсия ще излизат 100–110 хиляди души годишно, а на пазара на труда ще влизат 50–55 хиляди.

Новият законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване предвижда въвеждането на т.нар. мултифондов модел. Той ще позволи на осигурените лица да избират между динамичен, балансиран и консервативен подфонд в зависимост от своята възраст и рисков профил. Целта е модернизация на продуктите и услугите, за да се осигури по-висок заместващ доход при пенсиониране.

Според последните данни от края на 2025 г., активите във втория и третия стълб вече надхвърлят 31,2 млрд. лева. Универсалните пенсионни фондове реализират средна годишна доходност от 6,26%, което стимулира дебата за по-активно управление на средствата. По-високи пенсии и по-ниски такси се очакват и чрез въвеждането на двукомпонентна инвестиционна такса, при която бонус за дружествата ще има само при реално постигната доходност.

Защо българските пенсионни спестявания да развиват основно чужди икономики, а ние да се чудим откъде да финансираме железопътна, енергийна, дигитална, водна и социална инфраструктура? Пенсионните фондове могат да са двигател на дългосрочен капитал за стратегически проекти.

Законовите промени предвиждат и премахване на механизма за минимална доходност, който досега водеше до прекалено консервативни инвестиционни стратегии. Вместо него се въвежда пазарен бенчмарк за по-добра съпоставимост. Същевременно се предвиждат по-високи капиталови изисквания към пенсионноосигурителните дружества, за да се гарантира стабилност при неблагоприятни пазарни условия. Истинската социална политика трябва да овластява хората чрез предвидими правила и модерна защита на техните спестявания.