Почина Виталий Коротич – поетът, който превърна „Огоньок“ във флагман на перестройката
На 89-годишна възраст в Москва почина Виталий Коротич, украинският поет и журналист, който превърна списание „Огоньок“ в символ на перестройката. Въпреки че е икона на гласността, в края на живота си той подкрепя руската агресия срещу родната му Украйна, оставяйки след себе си сложно и противоречиво наследство.

Виталий Коротич. Снимка: X/Еddie Du @Edourdoo
На 89-годишна възраст в Москва почина украинският поет, публицист и журналист Виталий Коротич. Името му остава в историята като главния редактор, превърнал консервативното съветско списание „Огоньок“ в ярък символ на гласността и перестройката, но чиято биография завършва с противоречива подкрепа за руската агресия срещу родната му Украйна.
Новината за кончината му беше съобщена от руския историк Виктор Мироненко и потвърдена от журналисти като Дмитрий Гордън и Алексей Венедиктов. Коротич оставя след себе си сложно наследство, белязано от смели редакторски решения и спорни политически възгледи в края на живота му.
Роден на 26 май 1936 г. в Киев в семейство на професори по медицина, Коротич първоначално тръгва по техните стъпки. Той завършва с отличие Киевския медицински институт и дори защитава докторат по кардиология, но скоро осъзнава, че истинското му призвание е литературата. През 60-те години той се утвърждава като един от ярките представители на поколението на „шестдесетниците“ – плеяда от украински интелектуалци, които се стремят към творческа свобода.
Звездният му час настъпва през май 1986 г., когато неочаквано е назначен за главен редактор на списание „Огоньок“. Под негово ръководство тиражът на изданието скача от 1,5 милиона на 4,5 милиона броя, превръщайки го в най-влиятелната трибуна на промените в СССР. Коротич смело премахва от корицата лозунга „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“ и започва да публикува материали, които разкриват „белите петна“ в съветската история. Легендарен е отговорът му на партиен функционер, който го критикувал за промяната:
„Не се носи орден всеки ден на ревер! Правим масово списание, ще сложим женски крака на корицата.“
— Виталий Коротич
Именно „Огоньок“ първи публикува откритото писмо на болшевика Фьодор Расколников до Сталин – текст, за който се носят легенди, но малцина са чели. Списанието се превръща в символ на разкрепостената журналистика, която не се страхува да задава неудобни въпроси.
Още преди това, като редактор на украинското списание „Всесвит“, Коротич демонстрира своята находчивост. Той е първият в СССР, който публикува „Кръстникът“ на Марио Пузо. За да заобиколи цензурата, той премахва еротичните сцени и убеждава генерал от милицията да напише в предговора, че книгата „ярко показва разрастващата се престъпност и упадъка на морала в света на капитала“.
Автор е на девет стихосбирки, а най-известното му произведение остава „Последната молба на стария лирик“ (1981), по-популярно като „Преведи ме през Майдана“. Стихотворението е философска лирика за живота и смъртта и няма пряка връзка с по-късните политически събития на киевския площад.
През последните години от живота си обаче, Коротич заема позиции, които шокират мнозина от неговите почитатели. Според Би Би Си той открито е подкрепял действията на руските власти и е одобрявал агресията срещу Украйна. Тази позиция хвърля сянка върху образа му на борец за свобода и демокрация, превръщайки го в една от многото трагични и противоречиви фигури на своето време.