Почина доайенът на българската поезия Найден Вълчев на 98 години
На 3 декември 2025 г. на 98-годишна възраст почина доайенът на българската поезия Найден Вълчев. Автор на емблематичната песен „Една българска роза“, той оставя богато наследство от стихове, преводи и текстове за песни. Съюзът на българските писатели и цялата културна общност скърбят за загубата.
Снимка: БТА/Архив
На 3 декември 2025 г. България изгуби един от своите най-значими творци – поетът, писател и преводач Найден Вълчев. Той почина на 98-годишна възраст, съобщи неговият внук Филип Вълчев. Съюзът на българските писатели го определи като доайен на поетите.
Найден Вълчев е роден на 30 август 1927 г. в село Брестница, Ябланица. Завършва основно образование в родното си село и средно в Плевенската мъжка гимназия, където прави първите си поетически опити. През 1951 г. се дипломира в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, но посвещава живота си на литературата.
Първите му публикации са във вестник „Лост“ през 1946 г. По време на военната си служба пише стихове за войнишкото ежедневие, събрани в първата му стихосбирка „На южната граница“ (1953 г.). През годините работи като редактор в редица престижни издания, включително сп. „Български воин“, в. „Народна армия“, сп. „Септември“ и сп. „Съвременник“. От 1988 до 1989 г. е главен редактор на сп. „Дарители“, а между 1996 и 1997 г. е културно аташе в българското посолство в Минск, Беларус.
Найден Вълчев е бил активен член на Съюза на българските писатели, като през 1983 г. е избран за председател на секция „Поезия“. Той е сред основателите на Съюза на преводачите в България и го ръководи от 1989 до 1991 г. Като преводач, той е мост между културите, превеждайки произведения на руски класици като Пушкин, Лермонтов, Есенин и други.
Превеждам стихове и автори, които са ми въздействали силно и които съм искал да бъдат прочетени и от други. Това право на желанието натоварва преводача с огромната отговорност да пренеса автора жив и здрав на другия бряг на реката. Да спаси всичките или почти всичките му достойнства и да го покаже с мисловната, емоционалната и образната му мощ.
Творчеството му обхваща 70 години поезия, включително стихосбирки като „Тиха победа“, „Люлякова вечер“, „Синьо цвете, влак, жена“, „Златен август“ и последната му – „Лебед“ от 2022 г. Под псевдонима Чик Чирик, той пише и множество стихове за деца. В петте си книги „Попътни срещи“ Вълчев разказва за срещите си с видни български и световни творци.
Найден Вълчев е автор на текстове за редица популярни български песни. Сред тях най-известна е „Една българска роза“, изпълнена от Паша Христова по музика на Димитър Вълчев. Песента печели първа награда на „Златният Орфей“ през 1970 г. и е обявена за песен на 20-и век. През 2022 г. песента получи ново изпълнение от „Пеещи артисти“.
По повод кончината на поета, Българската национална телевизия и радио започнаха специални предавания в негова памет, включително повторни излъчвания на „Една българска роза“ и интервюта с колеги. Младото поколение поети изразиха дълбоко съжаление, наричайки Вълчев „жив паметник на българската поезия“. Колеги от Съюза на преводачите подчертаха ролята му като мост между културите.
Найден Вълчев е носител на множество български и чуждестранни отличия, сред които орден „Кирил и Методий“ първа степен (1977, 2013), държавната награда на Беларус – медал „Франциск Скорина“ (2000), и най-високото си отличие „Златен век“ с огърлие (2017). Той остава в историята като един от последните живи представители на поколението поети, формирали българската поезия през втората половина на 20-ти век. Неговото наследство е част от националната идентичност и културно наследство на България.
Поклон пред паметта му!
