По улиците и университетите на Запада наблюдаваме изкривени от омраза лица на ислямисти

На 26 март 2026 г. фашисткият режим в Техеран публично екзекутира 18-годишната Мелика Азизи за участие в протестите през януари. Заедно с нея на строителен кран бяха обесени още двама тийнейджъри. Тези млади хора се осмелиха да протестират срещу ислямистко-фашистката диктатура. Мелика Азизи беше обвинена в „враждебност към Бога“ (Moharebeh) и напълно изолирана от семейството си преди смъртта. Режимът я преследваше систематично, като тя беше пребита още по време на съдебно заседание през 2022 г.

Едно денонощие по-късно пред Ректората на Софийския университет се проведе демонстрация. Поддръжници на иранския режим развяваха неговото знаме пред едно от най-значимите духовни огнища на България. Те протестираха заедно с поддръжници на „палестинската кауза“. Демонстрантите се обявиха против военните действия на Израел срещу терористичната групировка Хамас. Основният им мотив беше твърдението, че

израелското правителство осъществява геноцид в Газа

. Самият факт, че някой протестира срещу „геноцид“ заедно с привърженици на човеконенавистен режим като този в Техеран, е достатъчен сертификат за неговата „морална позиция“.

Поведението на тези защитници изисква подробно осветляване. Този тип „защита“ е отглас от мащабни демонстрации в кампусите на големи западни градове. Там радикални местни левичари обединяват усилията си с имигранти-ислямисти. Те скандират ключовия лозунг на Хамас:

от реката до морето…

. Тези групи твърдят, че

всичко е Палестина

и за Израел няма място. В Софийския университет бе създадена група, чиито организатори обвиняват всеки несъгласен в

ционизъм

.

Израелската държава от 80 години е глас на разума и демократичната отговорност в региона. Тя не е започнала нито една война срещу съседите си. Настоящият премиер Нетаняху обаче ескалира непримиримостта на израелската крайна десница. Той скъсва с водещата традиция на държавата и отказва принципа за две държави. Това усложнява диалога и опитите за постигане на временен мир. Въпреки критичната оценка за Нетаняху, истината за конфликта с Хамас остава ясна. Атаката на Хамас беше координирана война срещу Израел, започнала на 7 октомври 2023 г.

По време на нахлуването в южен Израел терористите убиха 1300 невъоръжени и мирни граждани. Жертвите бяха подложени на серийни изнасилвания, мъчения и гавра. Тийнейджъри от Газа се обаждаха на майките си с развълнуван глас:

Мамо, аз убих евреин

. Стотици заложници бяха отведени в тунелите под Газа. Тези събития радикализираха израелското общество и укрепиха позициите на крайната десница.

Израелската армия започна окупация на Газа с цел унищожаване на Хамас. В тази война загиват много цивилни граждани. Хамас използва тактиката на война чрез терор и застава зад живи щитове от деца и жени. Терористите обитават мрежа от над 500 км подземни тунели, построени със щедри дарения от ООН. Те крадат масираните обеми хуманитарна помощ и ги продават скъпо на пазара. Така те изкуствено генерират глад сред населението. Хората често попадат в морална дилема, оправдавайки терора.

Междувременно иранското правителство води двойствена политика. На 7 март 2026 г. иранският президент Масуд Пезешкиан принесе извинения за ракетни удари по съседни държави. В същото време главата на Комисията по национална безопасност Еброхим Азизи обяви западните бази за законна цел. Според него Иран няма „червени линии“ в защитата на своите интереси.

По улиците и университетите на Запада наблюдаваме изкривени от омраза лица на ислямисти. Те са подкрепени от радикална местна левица. Целта на съвременния „wokeism“ е унищожаването на капитализма и западната цивилизация. Радикалната левица иска да премахне старата буржоазия и нейната културна власт. Те подкрепят всякакви движения на „съпротивата“, включително Хамас. Ретроградните ислямисти познават плиткото малоумие на тази левица и го използват успешно по целия свят.