Пламен Узунов осъди прокуратурата за 100 000 лева, ВКС добави обезщетения за бавно правосъдие

Президентският съветник Пламен Узунов спечели дело срещу прокуратурата за незаконно обвинение, обезщетение от 100 000 лв. и допълнителни 10 000 лв. за бавно правосъдие

Съветникът на президента по правни въпроси Пламен Узунов успешно осъди прокуратурата заради незаконно обвинение. На първа инстанция му е присъдено обезщетение в размер на 100 000 лева за претърпените вреди. Към това се добавя и решение на Върховния касационен съд (ВКС), което окончателно постанови прокуратурата да изплати допълнително по 10 000 лева обезщетение както на Пламен Узунов, така и на Пламен Бобоков за бавно правосъдие. Това решение на ВКС е отделно от първоначалната присъда и подчертава продължаващите проблеми в съдебната система.

Една от основните причини за осъждането на държавното обвинение са разпространените от прокуратурата чатове между Пламен Узунов и Пламен Бобоков, придружени от интерпретации. Съдът е приел, че по този начин прокуратурата и тогавашният главен прокурор Иван Гешев са нарушили презумпцията за невиновност. В публичните си изяви главният прокурор е обявил Узунов за виновен, без това да е доказано с влязла в сила присъда. Съдът е преценил, че направените изявления, включително послания за продължаване на разследванията и ангажиране на наказателна отговорност „независимо от служебното им положение, социален статус и политическа принадлежност“, създават впечатление за предопределеност на вина.

Особено показателно е публичното изявление на главния прокурор, в което той определя ищеца като „съветник по корупция и правни въпроси“, последвано от коментари за „мрежа от зависимости“ в президентството. Тези изявления, макар и определени като „лапсус“, са засилили впечатлението за предубеденост и са несъвместими с изискванията на ЕСПЧ за публична информираност без внушаване на вина.

Впоследствие прокуратурата сама е прекратила делото. Така на практика се оказва, че демонстративното влизане за претърсване в президентството през лятото на 2020 година и задържането на Пламен Узунов са били незаконни. Тези действия са причинили сериозни вреди на Узунов. В съдебното решение се посочва, че още с първите предприети действия той е започнал да страда от непрестанно главоболие, обща напрегнатост, безсъние и сърцебиене. Към момента на задържането му под стража – на 09.07.2020 г., Узунов е бил с високо кръвно налягане, сърдечна аритмия и постоянно главоболие, констатирани от екип на Спешна медицинска помощ. Въпреки това е разпоредено полицейско задържане, конвоиране до гр. София и 72-часово задържане, което е застрашавало здравето му.

Мотивите допълват, че здравословното състояние на Узунов се е влошило, името му е било уронено, а престижът му на държавен служител от най-високите нива на държавната йерархия – също. Неоснователно му е бил отнет достъп до класифицирана информация, ловното оръжие и възможността да ловува, както и забрана за пътуване в чужбина, което е затруднило служебните му функции на президентски секретар по правни въпроси. Съдът е приел, че това публично опозоряване и обвинение в тежки престъпления, които не е извършил, са довели до високи нива на стрес и до тежки хронични заболявания, които трябва да бъдат контролирани доживот. Експертиза по делото е посочила, че Узунов е възприел случилото му се като злонамерена атака, а преживените ограничения и накърняване на доброто име са довели до повишено артериално налягане и захарен диабет.

Пламен Узунов беше задържан и обвинен за участие в сговор с бизнесмена Пламен Бобоков и за длъжностно престъпление през 2020 година. През 2023 г. делото беше прекратено от прокуратурата. Разследването срещу Узунов и Бобоков започна през лятото на 2020 г., когато спецпрокуратурата разпространи скрийншотове на съобщения между Узунов, Бобоков и тогавашния окръжен прокурор от Русе Николай Николов. Решението на първа инстанция може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок, докато решението на ВКС за бавно правосъдие е окончателно.