Петролна криза или политически театър: Цените остават под рекордите от 2008 година

Политици, бизнес организации и лобисти често следват максимата: „Никога не оставяй една криза да остане неизползвана“. През последната седмица наблюдаваме ежедневен поток от искания за нови субсидии, помощи и данъчни отстъпки. Тези претенции се представят с голяма доза драматизъм. Целта е да се създаде впечатление за безпрецедентно тежка ситуация.

“Никога не оставяй една криза да остане неизползвана.”

Здравият разум обаче диктува тези искания да бъдат внимателно анализирани. Без свободни цени липсва рационално икономическо поведение. Цената на петрола се повиши в резултат на реални проблеми, свързани с войната. По-високата цена дава важен сигнал на потребителите за проблеми в предлагането. Това ги кара да ограничат своето търсене по естествен път.

Всеки опит за въвеждане на държавни субсидии само прехвърля тежестта върху други граждани. За да се даде помощ на един бизнес, държавата трябва да ограничи друг публичен разход. Получателите на отстъпки често създават илюзията, че останалите данъкоплатци не са ощетени. Това твърдение е измамно и невярно.

Наистина ли в момента преживяваме безпрецедентен ценови шок? Към момента цените на петрола остават под рекордите от над 120 долара, достигнати през 2008 и 2012 година. Историческите данни показват 68 месеца, в които средната цена на петрол „Брент“ е била над 90 долара. Подобни периоди имаше преди финансовата криза от 2008 г. и след началото на войната в Украйна.

Средната цена за март 2026 г. е малко под 95 долара, което е далеч от безпрецедентните стойности. Глобалната и българската икономика са успявали да се адаптират към такива нива многократно. Трябва да отчетем и факта, че достъпността на горивата се увеличава в дългосрочен план. Покупателната способност на парите прави горивата сравнително по-евтини спрямо други стоки.

Глобалната ситуация потвърждава този енергиен натиск. В Германия цената на бензина Super E10 скочи до 2,042 евро на литър в средата на март 2026 година. Този ръст е провокиран от напрежението в Близкия изток и суровинните пазари. В САЩ средната цена на бензина достигна 3,056 долара за галон през същата година. Тези нива са сравними с пиковете от 2008 година.

В Русия цените на горивата в Москва и Санкт Петербург също бележат ръст. Към февруари 2026 г. цената на бензин АИ-92 варира до 70 рубли за литър. Естония също отчита високи нива, като данъците там формират 75% от крайната цена. Тези примери илюстрират мащаба на предизвикателствата пред различните икономики. Можете да прочетете повече за това дали Иран ще предизвика нов енергиен шок в нашия подробен анализ.

България трябва да се подготви за възможни по-големи шокове в бъдеще. При ново задълбочаване на военни конфликти петролът може да достигне 150 или 200 долара за барел. Тогава части от икономиката ще бъдат тежко засегнати от глобална рецесия. За такива моменти са нужни фискални буфери, които да покрият загубата на данъчни приходи.

България влиза в потенциалната криза с бюджетен дефицит на ръба от 3% от БВП. Липсата на излишъци в годините на растеж прави страната ни уязвима. Въпреки че поскъпването на бензина с 15% за месец е рязко, пазарът е виждал подобни нива преди десетилетие. Важно е държавната политика да се базира на реалността, а не на изкуствен драматизъм.