Петролна криза: Блокадата на Ормузкия проток застрашава енергийната сигурност в Източна Азия

Световната търговия с енергия се намира в състояние на тежка криза. Войната в Персийския залив блокира ключови доставки на петрол и природен газ. Това доведе до драстичен скок в цените на международните пазари. Източна Азия е най-засегнатият регион в света. Тези икономики разчитат изключително много на вносни горива. Повечето от тях преминават през тесния пролив Ормуз.

Този проход е жизненоважен за глобалната икономика. През него преминава една пета от световната търговия със суров петрол и втечнен природен газ. През 2025 г. през Ормузкия проток са преминавали около 13 милиона барела петрол на ден. Това количество представлява една трета от целия суров петрол, транспортиран по море. Тези ресурси се преработват в бензин и дизел за азиатските индустрии.

Експертите предупреждават за сериозни икономически последствия. Ейми Конг от Zero Carbon Analytics подчертава критичността на ситуацията.

Ако блокадата на Ормузкия проток продължи, тогава очакваме цените на петрола и газа да се повишат в цяла Азия. Но това отново ще зависи от тежестта на блокадата и, което е по-важно, от продължителността й. Вече видяхме скок в цените. Цените на втечнения природен газ в Азия скочиха с около 25% от петък.

Япония е изправена пред огромно предизвикателство. Страната внася ежедневно по 2,3 милиона барела суров петрол през януари. Това съставлява около 95% от общия й внос за месеца. Правителството следи ситуацията чрез Министерството на икономиката, търговията и промишлеността. Япония често се класира като вторият по големина вносител на втечнен природен газ в света.

Южна Корея също е силно уязвима. Страната разчита почти изцяло на внос на енергия. Около 70% от суровия петрол в Южна Корея идва от Близкия изток. Втечненият природен газ от същия регион заема 20% от общия внос. Иран – повторение на енергийния шок като през 2022-а? е въпрос, който вълнува всички анализатори.

Тайван е в подобна позиция. Страната внася почти цялото си количество втечнен природен газ. Една трета от доставките идват от Катар. Катар обаче спря производството на газ след атаки срещу неговите съоръжения. Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КСИР) на Иран обяви официална забрана за преминаване през протока. Иранските власти заплашиха да подпалят всяко судно, което се опита да наруши блокадата.

В Манила властите предприеха крайни мерки. Те забраниха несъществените пътувания в страната. Личната употреба на правителствени автомобили също е ограничена. Целта е драстично намаляване на потреблението на гориво. Япония и Южна Корея разполагат с големи стратегически запаси. Тайван също обяви, че има достатъчно ресурси за март.

Анализаторите обаче са скептични. Резервите са само временни буфери. Енергоемки индустрии като тайванската полупроводникова индустрия остават изключително уязвими. Грант Хаубер от Института за енергийна икономика и финансов анализ изрази загриженост. Според него правителствата са в режим „надявай се на най-доброто, подготви се за най-лошото“.

Скоростта на танкерите в района на Ормузкия проток е спаднала до нула според ирански източници. Цените на петрола Brent могат да достигнат шокови нива от 140 до 200 долара за барел. Главният изпълнителен директор Франсис Лун описва ситуацията като мрачна.

Ситуацията е доста мрачна. Имате по-висока инфлация поради по-високите цени на петрола. А след това имате спиране на бизнеса. По принцип никой не смее да прави нищо и нещата не са нормални.

Изкопаемите горива доминират в енергийния микс на тези три държави. Възобновяемите енергийни източници осигуряват под 10% от електроенергията в Южна Корея и Тайван. В Япония този дял е около 22%. Липсата на диверсификация прави тези икономики силно зависими от стабилността в Персийския залив. Вице-спикерът на Съвета на федерацията Константин Косачев отбеляза, че Иран използва правото си при военна заплаха. Ескалацията зависи и от готовността на администрацията на Тръмп за военни операции.