Петата индустриална революция през 2025 г.: Контролът се губи, а ИИ изопачава новините в 45% от случаите
В разгара на петата индустриална революция, експерти предупреждават за тъмната страна на ИИ: загуба на контрол, зависимост и риск от дезинформация. Проучване показва, че ИИ асистенти изопачават новинарското съдържание в почти половината от случаите. Докато ЕС инвестира в ИИ фабрики, обществеността е разделена по въпроси като авторството, образованието и законността на виртуалните министри.
2025 година бележи началото на петата индустриална революция. Алгоритмите вече са не просто инструменти, а неделима част от ежедневието ни. Тези нови възможности надхвърлят човешкия ум, но прогресът носи със себе си и сериозни предупреждения за грешки, зависимост и потенциална загуба на човешки контрол. Изкуственият интелект навлиза дълбоко в сфери като образованието, творчеството и дори политиката.
В Китай, например, новото поколение хуманоидни роботи, управлявани от ИИ, вече работят автономно, като се презареждат сами и функционират 24 часа седем дни в седмицата. Тази автоматизация идва на фона на остра нужда от работна ръка.
„Трябва да запълним дупките. Само тази година липсват 30 милиона работници.“
— Майкъл, директор в компания за роботи
Дигитална политика и етичен скептицизъм
Албания стана първата държава в света с виртуален министър, управляван от ИИ. Министър Диела, чието име означава „слънчева светлина“, следи обществените поръчки, прехвърляйки отговорността в борбата срещу корупцията на машини. Въпреки ентусиазма на по-младите, обществеността е силно разделена.
Правни експерти в Албания предупреждават, че позицията на виртуалния министър Диела е противоконституционна. Обикновените граждани изразяват дълбок скептицизъм относно способността на алгоритмите да разбират сложните морални и социални нюанси на политиката. Диела вече има и 83 „деца“ – асистенти, които ще информират законодателите за пропуснати дискусии.
„Честно казано, обществото е разделено. Много албанци, особено по-младите , както и тези, които са запалени по технологиите, посрещнаха новината с известен ентусиазъм и национална гордост. Албания беше първа в нещо позитивно и футуристично, но има и дълбок скептицизъм по тази тема. Обикновените граждани се питат как един алгоритъм, независимо колко напреднал, може да разбере сложните социални и морални нюанси на албанската политика.“
— Далияна Сейдия, водещ и журналист в Албания
Авторството се размива: ИИ пише по-добре от 90% от поетите
Навлизането на ИИ променя фундаментално понятия като творчество, авторство и човечност, което изисква преосмисляне на нормите. България вече има своя първи ИИ инфлуенсър – Ахинора, която е и единствената виртуална личност, изнесла реч в Европейския парламент.
Писателят и програмист Георги Караманев демонстрира границите на ИИ, като изпраща стихотворения, генерирани от ChatGPT, в няколко конкурса. Две независими журита, съставени от професионалисти, не само не различиха стиховете, генерирани от ИИ, но и ги класираха сред най-добрите.
„Авторство, творчество, изкуство, човещина, човечност, доброта. Това са все термини, които се налага да предефинираме, защото технологиите ги променят из основи. Те променят цялата ни цивилизация.“
— Георги Караманев, журналист, писател и програмист
Караманев организира и първия в България конкурс за стихове, генерирани с ИИ, отваряйки дебата за това кой е авторът на текста. По думите му, авторството се размива.
Рискове в образованието и дезинформацията
В системата на средното образование ИИ носи както ползи, така и рискове. Учителят Мартина Павлова определя използването на ИИ за писане на домашни като плагиатство. Тя предупреждава, че ChatGPT все още допуска много грешки на български език и му липсва адекватна база данни по литература.
„За съжаление, когато се използва ИИ за писане на домашни или литературни разработки, няма как да не го приемем за опит за измама. Това си е плагиатство.“
— Мартина Павлова, учител
От друга страна, ИИ може да служи като ценен личен асистент за учителите или като инструмент за персонализирано обучение. Според Асен Александров от Сдружението на директорите, ИИ позволява на всяко дете да работи със свое темпо. Все пак, той настоява учениците да показват в коя част от задачата са ползвали ИИ, за да има контрол и корекция. Златният физик на България Теодосий Теодосиев предупреждава, че прекаленото разчитане на лесния път, предоставен от ИИ, крие големи рискове. За него, незаменими остават хората, които създават нещо, което ИИ не може да направи.
„Изкуственият интелект е велико нещо в ръцете на велики хора. Естественият интелект може да зададе правилните въпроси и да намери градивни неща в ИИ.“
— Теодосий Теодосиев, учител
Зависимостта от ИИ вече е осезаема. 7% от потребителите на онлайн новини се информират чрез ИИ асистенти (15% при хората под 25 г.). Тази тенденция обаче е опасна: проучване на Европейския съюз за радио и телевизия в 22 обществени медии показва, че ИИ асистенти изопачават новинарското съдържание в 45% от случаите, като 20% съдържат сериозни проблеми с точността.
Професор д-р Илин Савов предупреждава, че обикновените версии на ИИ са обучени да бъдат „дигитални приятели“ и да отговарят по начин, който се харесва на потребителя, което води до манипулация и дезинформация. Това може да доведе до попадане в така наречения „дигитален мехур“ – състояние, при което човек замества мисленето си с предложенията на ИИ. Професор Савов предупреждава, че сме в началната фаза на зависимост от изкуствения интелект.
Отговорност и предизвикателства пред ЕС
Ключовата дума за успешното използване на ИИ е отговорността. Георги Малчев (преподавател) подчертава, че ИИ не може да поеме отговорност, което го прави неприложим в области, изискващи човешка преценка, като психология, редакция на новини или преподаване.
„Това е всяка област, в която някой трябва да поеме отговорност. Заради това има психолози, заради това има редактори на новини, заради това има преподаватели. ИИ не може да поеме отговорност. ИИ е просто едни алгоритми.“
— Георги Малчев, преподавател и предприемач
Наред с етичните предизвикателства, се открояват и екологичните. Прогнозите сочат, че до 2026 г. индустрията за ИИ ще консумира над 10 пъти повече енергия в сравнение с 2023 г. Зависимостта от тези технологии може да доведе и до ерозия на мозъчни зони и намаляване на творческото мислене.
Европейският съюз активно работи в тази сфера, като разширява мрежата от фабрики за ИИ с годишна инвестиция от 1 милиард евро. Вече са изградени 19 фабрики в 16 държави членки. Бъдещето на етичния и устойчив ИИ ще бъде обсъдено и на форума „Up To GATE 2025: Нови хоризонти“, който ще се проведе в София на 27 ноември 2025 г. Въпреки инвестициите и напредъка, въпросите кой и как ще определя границите на съжителство между човек и машина остават отворени, а сценарият творението да се окаже пагубно за твореца е напълно реален.
