Петър Стоянович: В България всеки иска да е чорбаджия, а никой – ратай

Историкът Петър Стоянович коментира пред bTV актуалната ситуация на пазара на труда. Той подчерта, че търсенето на квалифицирани кадри намалява, докато нуждата от неквалифициран труд нараства. Според него, тази тенденция води до парадокс в обществото ни.

„Забелязвате ли, че търсенето на депутати се увеличава? Трудно се намира човек да ти изкопае канал, обаче иначе да ти даде акъл от телевизията, облечен като стрелочник в тъмносиньо костюмче и леко зализан глуповато като за депутат, всеки е готов“, заявява Стоянович. Той вижда в това ясна тенденция, на която не се обръща достатъчно внимание. Пазарът на труда има нови закони и очаквания, но ние продължаваме да произвеждаме „безработни висшисти“.

Стоянович сравнява днешна България с Париж от 1920 г. Тогава всеки втори таксиджия се представял за руски милионер. „В България всеки е висшист по някакъв начин“, казва той. Тази традиция, наследена от социализма – „Мамо, учи, за да не работиш“, е довела до масово преследване на дипломи. У нас има много университети на глава от населението, но според историка половината са „напълно безсмислени“.

Основният проблем според него е, че „В България всеки иска да бъде чорбаджия, а никой – ратай“. Той подчертава, че хората отбягват „обидни“ или „непрестижни“ професии. „У нас средностатистическият занаятчия иска да стане поне зам.-министър“, добавя Стоянович. Вместо да се стреми към усъвършенстване в занаята си, той мечтае за кариера в космоса или ядрената физика. Историкът отбелязва, че истински престижните професионални гимназии са малко.

Наскоро проф. Петър Стоянович коментира и смяната на часовото време. В предаването „Тази събота“ по bTV той я нарече „отживелица“. Той отбеляза, че в 15:25 ч. вече е тъмно, което подчертава абсурдността на практиката. По повод Димитровден Стоянович добави:

„В навечерието на Димитровден да си спомним, че винаги в живота човек е веднъж чорбаджия, веднъж ратай. И двете роли трябва да ги играе еднакво добре.“

Това послание е в унисон с вижданията му за приемане на всяка професия. Историкът подчертава, че днешните българи са далеч от разбирането за важността на общото. Той сравнява това с предишни поколения, които са имали по-ясно изразено чувство за колектив. Според него българският народ е „оцеляващ, не налагащ се“, който се групира, но има все по-малко водачи. Повече по темата за националното самосъзнание може да прочетете в свързана статия.