Песимизъм за доходите: 43% очакват стагнация, 82% се тревожат за цените при еврото
Проучване на „Галъп“ за предаването „Референдум“ разкрива сериозен песимизъм сред българите: 43% очакват доходите им да останат непроменени през следващата година, докато 82% се тревожат от покачване на цените при евентуално влизане в еврозоната. Гражданите масово настояват за намаляване на разходите в държавната администрация, а близо 80% смятат, че работещите с ниски и средни доходи ще бъдат най-засегнати от увеличаване на пенсионните осигуровки.
Икономическите перспективи, благосъстоянието на българите и бъдещето на данъчната политика бяха обсъдени в студиото на предаването „Референдум“. Участници в дебата бяха Атанас Кацарчев, Михаил Кръстев, Добромир Иванов, Лъчезар Богданов и Макс Баклаян, които коментираха въпросите кой в България живее добре, кой свързва едва двата края и какво предстои за заплатите и данъците.
Обществените нагласи, регистрирани от представително проучване на „Галъп“ за предаването, показват силно изразено притеснение относно личните финанси. 43% от анкетираните в проучване на „Галъп“ очакват доходите им през следващата година да останат непроменени. Към тази група се добавят 32 на сто от запитаните, които смятат, че доходите им ще намаляват. На фона на тази картина, само 19% от анкетираните са оптимистично настроени относно увеличаването на личните си доходи.
Тези финансови страхове се засилват и от общия икономически контекст. Изследване от септември 2025 г. показва, че през септември 2025 г. 82% от българите са очаквали необосновано покачване на цените след влизането в еврозоната. Същевременно, според данни от октомври 2025 г., доверието към президент Румен Радев остава най-високо сред институциите, което влияе и на общественото настроение спрямо икономическата политика.
Гражданите ясно изразяват позиция относно държавните разходи. Близо 80% от запитаните настояват за намаляване на разходите в държавната администрация. 37% подкрепят съкращения в армията и МВР, докато 25 на сто смятат, че трябва да се намалят социалните помощи.
Въпросът за осигурителната тежест също предизвиква сериозно разделение. Ако се увеличат пенсионните осигуровки, почти 80% смятат, че работещите с ниски и средни доходи ще бъдат най-засегнати при евентуално увеличаване на пенсионните осигуровки. Почти половината от анкетираните (49 на сто) смятат, че това ще удари малкия и среден бизнес. Само 17 на сто виждат засегнати работещите с високи доходи, а 9% посочват по-големите предприятия.
На фона на тези обществени настроения, политическите сили представиха нови инициативи. На 2 ноември 2025 г. ГЕРБ-СДС обявиха, като част от предизборната си платформа, инициатива за намаляване на данъците за малкия и среден бизнес. ДПС–Ново начало, на 3 ноември 2025 г., призоваха за по-справедливо разпределение на данъчното бреме и подкрепиха прогресивното облагане като мярка срещу социалното неравенство.
По отношение на данъците, партия „Възраждане“ настоява за намаляване на данъците за всички граждани, включително и за високодоходните, за да се стимулира икономическият растеж. ПП–ДБ подкрепят намаляването на разходите в държавната администрация, но категорично се противопоставят на съкращаването на социалните помощи, за да защитят най-уязвимите групи.
