Пенсионна реформа: Депутатите приеха мултифондовия модел за втора пенсия на първо четене

Народното събрание направи ключова стъпка към мащабна промяна в осигурителната система. Депутатите приеха на първо четене промените в Кодекса за социално осигуряване, които въвеждат т.нар. мултифондов модел за управление на личните партиди. Основната цел на реформата е да се осигури възможност за двойно увеличение на доходността на пенсионните фондове, макар и това да е обвързано с поемането на по-висок инвестиционен риск.

Новата система предвижда всеки универсален пенсионен фонд да бъде разделен на три подфонда с различен профил: динамичен, балансиран и консервативен. По този начин над 5 милиона българи, които се осигуряват за втора пенсия, ще могат сами да определят как да се инвестират парите им. Промените бяха подкрепени със 103 гласа „за“, докато представителите на „Възраждане“, БСП и „Величие“ гласуваха против, а МЕЧ и ИТН се въздържаха.

Това, което произтича от този Закон много пряко са две основни неща – едното е, че хората ще могат да избират как да бъдат инвестирани техните спестявания за пенсия, по-консервативно или по-динамично, хората, които се чувстват несигурни могат да продължат да останат в досегашната ситуация на инвестиране, но тези, които искат да получат по-добри резултати срещу спестяванията си ще могат да го направят.

Светла Несторова от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) подчертава, че реформата дава свобода на избор. Ако осигурените лица не направят активен избор на подфонд, те ще бъдат разпределени автоматично според възрастта си. Лицата до 50 години ще попадат в динамичен фонд, тези над 50 години – в балансиран, а в последните три години преди пенсиониране средствата задължително ще се прехвърлят в консервативен фонд за максимална защита на натрупания капитал.

Всички български граждани, които се осигуряват, с помощта на избора, който ще осъществяваме, дали искаме динамични, по-пасивни или по-консервативни инвестиции, ние влияем върху нашата собствена пенсия. Ние решаваме, което в крайна сметка ще доведе и до по-висока доходност.

Даниел Лорер от ПП-ДБ защити модела като инструмент за личен контрол върху бъдещите старини. Въпреки оптимизма на вносителите, от опозицията изразиха сериозни притеснения относно финансовата тежест за гражданите. Георги Хрисимиров от „Възраждане“ алармира за въвеждането на нови такси, които ще оскъпят услугата за осигурените лица.

Представеният ни законопроект добавя още няколко такси, които са за осигурените лица. Ще има инвестиционна такса върху нетните активи на година, което значи, че колкото е голям фонда на определеното осигурено лице, процент от тази сума на година ще бъде вземана от пенсионните дружества.

Паралелно с новите такси върху доходността, законопроектът предвижда поетапно намаляване на таксата върху осигурителната вноска. От сегашните 4% тя трябва да спадне до 3,75% през 2026 г. и да достигне 2,10% до 2032 г. В същото време обаче таксата върху доходността в динамичните фондове може да достигне до 6%. Реформата включва и замяна на досегашния механизъм за гарантирана минимална доходност с нов пазарен показател (бенчмарк).

Информационната кампания за новите промени ще започне скоро. До 31 май 2026 г. всяко осигурено лице трябва да получи детайлна информация за натрупаните средства в своята партида. Периодът от септември до ноември 2026 г. е определен като времето, в което гражданите ще могат да подадат заявления за избор на конкретен подфонд. Законопроектът предвижда и завишаване на капиталовите изисквания към пенсионните дружества, за да се гарантира стабилността на системата при по-рисковите инвестиционни стратегии.