Пенсиите в България: Ръст от 500 лв. за 6 години и скок на минималната със 187%
През последните шест години пенсиите в България отбелязват значителен ръст. Средната пенсия се е увеличила с 518 лв., а минималната – със 187%. Очакваната пътна карта за пенсионната система няма да засяга възрастта за пенсиониране, но предвижда нови осигурителни прагове и преразглеждане на пенсиите, несвързани с трудова дейност.
Пенсионерите у нас са малко над 2 млн. Пенсиите ще бъдат вдигнати по швейцарското правило от 1 юли.
Пенсионната система в България претърпява значителни промени. През последните шест години се отбелязва рязък ръст на пенсиите, надминаващ темповете в много европейски страни. Средната пенсия е нараснала с 518 лв., достигайки 911,02 лв., което представлява увеличение от 131,8%. Минималната пенсия от своя страна е скочила със 187,4%, от 219,43 лв. до 630,50 лв.
От 1 юли пенсиите у нас бяха увеличени по швейцарското правило с 8,6%. За сравнение, през същия период в Германия увеличението е 3,74%, в Австрия – 4,6%, а в Испания – 2,8%. За следващата година се очаква прилагането на швейцарското правило да доведе до ръст между 7 и 8 процента.
През януари предстои представянето на дългоочакваната пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система. Социалният министър Борислав Гуцанов обяви, че документът ще бъде обсъден първо със специалисти в Надзорния съвет на НОИ. Ключово е, че възрастта за пенсиониране няма да бъде повишавана над вече предвиденото. Актуалните правила от 2015 г. предвиждат възрастта да достигне 65 години за двата пола до 2037 г. Изискуемият стаж пък ще нарасне до 37 години за жени и 40 години за мъже до 2027 г.
Въпреки ръста на пенсиите, демографските предизвикателства остават. През 2023 г. на 100 осигурени са се падали 68 пенсионери, а прогнозите за 2070 г. сочат критично съотношение от 78 на 100. Броят на пенсионерите за трудова дейност се очаква да намалее от 2 054 398 души сега до 1 677 800 през 2070 г.
Един от важните аспекти на пътната карта е въвеждането на нови минимални осигурителни прагове по професии. Те не са актуализирани от 2016 г., което е довело до ситуации, в които различни професии се осигуряват на една и съща сума. Очаква се тази промяна да генерира около 130 млн. евро допълнителни приходи за системата. Експерти и политици се надяват пътната карта да предложи и промени при пенсиите, несвързани с трудова дейност, като се обмисля те да бъдат трансформирани в месечни помощи, отпускани през социалното подпомагане. Това би изчистило финансовата картина на пенсионната система.
Анализ на Икономическия и социален съвет от миналата година препоръча увеличаване тежестта на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула. Обсъждат се и промени, касаещи превръщането на стаж от първа и втора в трета категория труд, както и уеднаквяване на тежестта на година стаж до фиксираните 1,35%. Средната пенсия в България продължава да се увеличава, но предизвикателствата пред устойчивостта на системата остават.
Друг разглеждан проблем е дефиницията на „действителен стаж“. През 2023 г. бяха приети промени, включващи периоди като наборна военна служба и периоди на репресия, което позволява достъп до пенсия без реално отработен ден. Експертите предлагат този текст да бъде преразгледан, за да се спазва принципът за обхващане само на реално отработено време. Бюджет 2026 предвижда допълнителни промени, свързани с пенсиите и минималната работна заплата.
Според последните развития, минималната пенсия ще се повиши до 467 лв. от 1 юли, което е 26,2% ръст. От 1 октомври се очаква максималната пенсия да достигне 3400 лв., увеличение със 70%. Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до края на 2021 г., предстои да бъдат преизчислени от 1 октомври, включвайки ковид добавки и осъвременяване.
