Пазарът на труда в България: Свиване на обявите, но ниска безработица и глад за кадри
Пазарът на труда в България показва парадоксални тенденции: спад в обявите за работа, но рекордно ниска безработица. IT секторът е с наполовина по-малко свободни позиции, докато недостигът на квалифицирани кадри остава критичен проблем, задълбочен от демографската криза.
Служител на бюро по труда в София подава през прозореца документите на безработен, дошъл да се регистрира. Снимка: Велислав Николов
Пазарът на труда в България преживява динамични промени, характеризиращи се със спад в броя на обявите за работа в много икономически сектори. Данните от кариерните сайтове показват тази тенденция. Въпреки това, безработицата остава на исторически ниски нива.
Възниква парадокс: работодателите изпитват остър глад за кадри, но търсенето намалява. Едно от обясненията е охлаждането на предишно нажежен пазар. Друго – сериозни размествания, като свиването наполовина на свободните позиции в IT сектора. Това „цунами“ създава вълнение във всички секторни посоки.
Компаниите продължават да изпитват глад за добре квалифицирани работници. Предизвикателството остава синхронизацията между образованието и икономиката. Целта е от училищата и университетите да излизат повече хора с по-добри знания и умения.
През последните месеци безработицата в България е между 3.4% и 3.6%. Това показва затягане на пазара на труда и засилена конкуренция за квалифицирани кадри. Работодателите отчитат ръст на разходите за труд с над 13%. Средната брутна заплата достига около 2 547 лв. през юни 2025 г., което е ръст от почти 12% спрямо предходната година.
Наблюдава се значителен недостиг на работна сила. 36.6% от промишлените предприятия посочват липсата на кадри като основно ограничение за дейността си. Този недостиг се задълбочава от демографската криза, която е основен фактор и ще влияе негативно дългосрочно. Вижте повече за недостига на кадри.
Агенцията по заетостта отчита стабилни резултати. Регистрираната безработица е около 5.15% през октомври 2025 г. Активно се подкрепят уязвими групи чрез програми за субсидирана заетост и обучение. Въпреки това, възрастовата група 15-29 години има по-висока безработица (около 8%). Това налага нужда от специални мерки за младежка заетост.
Секторите с най-много свободни работни места включват преработващата промишленост, образованието, търговията, държавното управление и хотелиерството. Работодателите търсят нови подходи. Те включват гъвкави модели на работа и инвестиции в квалификация. Ирена Жотева от HILL International BG подчертава, че демографската криза е най-голямото предизвикателство.
