Пазарът на имоти преди еврото: Експерти очакват забавяне на ръста и исторически ниски нива на лоши кредити

Цените на имотите продължават да бъдат сред най-актуалните теми в България. Експертите успокояват, че високият интерес към покупка на жилище преди присъединяването към еврозоната не създава рискове от рязък скок в обема на лошите кредити. Текущите нива на необслужвани заеми у нас остават исторически ниски – под 2%, сочат коментарите от първата конференция на Асоциацията на кредитните посредници.

Общите очаквания са за ясно изразено забавяне на темповете на ръст в цените на недвижимите имоти през 2026 г. Това съвпада с прогнозите за стабилизация на пазара след влизането в еврозоната.

Според анализите, темповете, с които ще нарастват цените на жилищата, ще продължат да изпреварват потребителската инфлация. Това може да се промени единствено, ако икономиката бъде засегната от сериозни шокове или политическа нестабилност, които да повлияят пряко върху пазара на труда.

Кристофор Павлов, старши икономист в търговска банка, подчертава значението на държавната политика по отношение на доходите.

„Ако се окаже, че мерките на правителството за забавяне на темповете, с които нарастват доходите са неправилно насочени или не са в достатъчно добра степен калибрирани. Ще бъде много важно правителството едновременно да забави темповете, с които нарастват доходите в икономиката, но не в твърде голяма степен, защото това ще ни изправи пред други по-сериозни рискове“

— Кристофор Павлов, старши икономист в търговска банка

Данните от пазара към полугодието показват, че купувачите са мотивирани от нарастващите си доходи, а не от желание за „покупка на всяка цена“. Прогнозите сочат, че броят на сделките към края на годината ще достигне около 100 000 сделки, спрямо 95 000 за предходната година.

„Не наблюдаваме покупка на всяка цена, защото данни към полугодието и очакванията ни към края на годината са за около 100 000 сделки спрямо 95 000 за миналата година. Клиентите купуват ипотечен кредит за да живеят по-добре на база техните нарастващи доходи“

— Пламена Тотева, директор „Пазар ипотечни кредити“ в търговска банка

Прогнози след приемането на еврото

След въвеждането на еврото, прогнозите за ръст в цените на жилищата варират в диапазона от 8 до 12% през следващите една – две години. Според допълнителни анализи, пазарът ще премине към фаза на стабилизация, като годишният темп на поскъпване ще се задържи между 8% и 10%. Експерти не изключват и по-рязък скок през 2025 г., предшестващ успокояването.

Членството в еврозоната ще подобри надзора над финансовите институции. Това значително ще редуцира риска от повторение на неконтролируемия бум в цените на жилищата, наблюдаван през 2008 г.

Д-р Мирослав Владимиров, заместник-председател на Асоциацията на кредитните посредници в България, е категоричен, че присъединяването към еврозоната ще успокои пазара.

„Самото влизане в еврозоната ще доведе до успокояването на темповете на ръст на жилищното кредитиране и на темпа на ръста на цените, защото голяма част от мотивите, които в момента, особено последните 2 години, движат пазара, ще се изчерпат. Купувачите ще се убедят, че влизането в еврозоната няма да доведе до някакви драстични промени в цените“

— д-р Мирослав Владимиров, заместник-председател на Асоциацията на кредитните посредници в България

Въпреки че цените ще продължат да растат, особено в централните и престижни райони, се очаква по-голяма избирателност сред купувачите, които ще търсят по-добро качество. Някои песимистични прогнози сочат, че в рамките на 2-3 години след еврото цените могат да поевтинеят с до 15–20% в периферията и панелните блокове, докато централните зони вероятно просто ще спрат да поскъпват.

Макар приемането на еврото да не предизвика огромен интерес от страна на големи чуждестранни инвеститори – заради малкия пазар, липсата на достатъчен обем качествени жилища и демографската криза – това може да бъде положителен факт. Ограничаването на притока на външен капитал би предотвратило рязкото увеличаване на търсенето, което би направило жилищата недостъпни за голяма част от българските граждани.

Вижте също: Край на злоупотребите: Близо 3000 по-малко получават „френска безработица“ след промените в КСО

Вижте също: СЕМ изслушва отчета на БНТ: Конкурсът за нов директор остава замразен по съдебно решение

Вижте също: Василев: „Дуото по художествена гимнастика е минало към съчетанието с бухалки“, след като прокуратурата привика зам.-кмета на София

Вижте също: Квота за равенство: 33% от шефските позиции в публичните дружества трябва да са за жени до 2026 г.

Вижте също: Проф. Николай Габровски е избран за ковчежник на Европейската асоциация на неврохирургичните дружества (EANS)