Павел Койчев: Всичко, което правим, е резултат от нашия ужас пред битието

Павел Койчев е сред най-значимите личности в съвременното европейско изкуство. На 87 години той се определя като голям късметлия. Скулпторът споделя, че цял живот е правил само това, което иска и може. Неговата творческа свобода го превръща в един от последните класици на нашето време. Павел Койчев е представял България два пъти на престижното Венецианско биенале през 2012 и 2022 година. Неговите произведения провокират публиката с необичайни материали и мащабни идеи.

Наскоро творецът откри своята 41-ва самостоятелна изложба, наречена „Общуване“. Тя беше представена първо в Градската художествена галерия в Пловдив, в зала „2019“. След това експозицията се премести в НДК в София за пролетния „Салон на изкуствата“. Койчев подчертава, че всяка негова изява е напълно различна от предходните.

„Общуване“ е 41-ата ми изложба и всички те са различни. Не повтарям

Скулпторът вярва, че човек е обречен на общуване. Той призовава да избираме диалога пред войната. Койчев нарича конфликта в Украйна „отвратителна човешка свинщина“. Всяка негова изложба му коства около година подготовка. Темите идват от заобикалящата среда, но той не се интересува от литературата в изкуството. Според него скулптурата трябва да разчита на своята кройка и тотално присъствие. Тя не трябва да бъде просто „разказ по картинки“.

В новата си изложба Койчев показва 13 гигантски фигури. Последната му експозиция „Общуване“ включва монументални пластики с височина между 3 и 5 метра. Тези размери са продиктувани от личното му търсене на обем в пространството. Авторът е самокритичен и твърди, че никога не си харесва работата напълно. Идеалът за него остава недостижим, точно както и абсолютната истина. Пътят на твореца често минава през вътрешни битки, подобно на споделеното от Владо Пенев за актьорството и справянето с комплексите.

Централно място в творчеството му заемат символите на битието. Койчев често се връща към метафората за лодката и веслата. Той цитира египетската „Книга на мъртвите“, която го е впечатлила дълбоко.

Името на моята лодка е живот, а веслата са ми ужасът

Скулпторът обяснява, че действаме подсъзнателно от страх да не ликвидираме формата си. Всичко – от работата до рода – е опит да се справим с неизвестното. В изложбата фигурите са завъртени в кръг, без център или периферия. Това отразява неговото виждане, че в една композиция всичко трябва да бъде еднакво важно. Въпросът за смисъла на изкуството често вълнува творците, като режисьорът Стоян Радев също подчертава важността на връзката между държавата и зрителя.

Койчев е известен с експериментите си с материали. Той е използвал бронз, оникс, слама и кал. Творецът е сред малцината избрани за изложението „Световни художници на хилядолетието“ в централата на ООН в Ню Йорк. За настоящите си творби той избира стиропор, защото е най-евтиният достъпен материал. През 1995 г. той създава прочутия „Торни бръмбар“ от говежди тор. За него всеки материал е достоен за изкуство, ако се намери правилният начин на обработка.

Скулпторът има критично мнение за българския манталитет. Той смята, че навикът да гледаме в „чуждото канче“ ни прави уязвими.

Българинът все гледа в чуждото канче, затова винаги гърбът и отзад ще са ни голи

След края на изложбите фигурите му отиват в Осиковица. Там се намира неговата галерия на открито, наречена „Оригиналите“. Койчев е автор и на други знакови обекти като „Градежът“. Неговата емблематична композиция „Водна паша“ е разположена постоянно в езерото до входа на Южния парк в София.

Въпреки напредналата си възраст, той не спира да твори. Скулпторът продължава да работи ежедневно в своето ателие в Горна баня. Той живее от скулптура на свободна практика от 1970 г. Преди това е работил четири години по разпределение във фото студио. Койчев признава, че не чете художествена литература от години. Предпочита философията и търсенето на „праформата“. За него изкуството е вечен опит да се надникне под плаща на Създателя.