Патриарх Даниил се надява следващият парламент да приеме въвеждането на предмета „Добродетели и религии“

Патриарх Даниил изрази силна надежда за бъдещето на религиозното образование в България. Той очаква следващото Народно събрание да приеме важни законови промени за децата. Основната тема е въвеждането на предмета „Добродетели и религии“ в училищата. Този нов учебен предмет трябва да подпомогне духовното развитие на учениците. Настоящият парламент обаче не успя да завърши процедурата по неговото окончателно гласуване.

Въвеждането на предмета „Добродетели и религии“ в българското училище от този парламент претърпя провал. Законопроектът беше приет успешно на първо четене още на 8 октомври миналата година. След този успех обаче текстовете отлежаваха месеци в ресорната парламентарна комисия. Няколко планирани заседания на комисията по образованието и науката просто пропаднаха. Така не остана техническо време за второ четене преди края на мандата.

Патриарх Даниил коментира ситуацията със смирение и вяра в бъдещия успех на инициативата.

Имаше готовност да бъде приет, но сега за сега такава е Божията воля. Надяваме се при следващото Народно събрание да има разбирането, държавническото отношение и мислене за ползата от този предмет.

думите на Негово Светейшество подчертават необходимостта от политическа воля за духовни реформи. Той вярва, че депутатите ще осъзнаят ползата от това обучение за цялото общество.

Светият Синод настоява за качествена промяна в статута на религиозното образование. В момента предметът присъства в системата, но не е равнопоставен на останалите дисциплини. Целта на новите промени е предметът „Добродетели и религии“ да бъде равнопоставен на другите учебни предмети. Патриархът подчертава, че ползата за децата се вижда в училищата, където религията вече се преподава.

Религиозният лидер акцентира върху правото на свободен избор на всеки родител в страната.

Да може да бъде избиран от родителите на онези деца, които искат децата да учат този предмет.

Това предложение цели да даде свобода на семействата сами да определят ценностите на своите деца. Патриархът вижда в този акт държавнически подход към възпитанието на новите поколения.

Сергей Игнатов, служебен министър на образованието и науката, също се включи в дебата по темата. Той поясни, че служебното правителство няма право на собствена законодателна инициатива. Въпреки това Игнатов изрази увереност, че предметът има реално бъдеще в българската образователна система. Той очаква новият състав на парламента да се върне към обсъждането на закона.

Министърът прогнозира, че следващите народни представители ще подкрепят промените с известни корекции.

Мисля, че следващият парламент ще приеме този закон, може да има малко изменение. Да видим какъв парламент ще се формира.

Игнатов подчертава значението на политическата конфигурация за крайния резултат от образователната реформа. Той смята, че в основата на спора стои фактът, че някои групи засега остават изключени.

Според проучванията се планират конкретни стъпки за внедряване на новата програма в училищата. Евентуалното въвеждане на предмета се очаква от септември 2026 г. за ученици от първи клас. Предвижда се обучението да се провежда без поставяне на текущи оценки на децата. Учениците ще имат възможност да избират между „Религия – православие“, „Религия – ислям“ или „Добродетели/етика“.

Има обаче и сериозни практически пречки пред пълното реализиране на тази образователна концепция. Сергей Игнатов обърна внимание на липсата на подготвени кадри за по-малките вероизповедания. В България няма достатъчно квалифицирани учители по католицизъм, протестанство и юдаизъм. Това може да доведе до изключване на деца от тези общности от общия учебен процес.

Политическите сили също имат различни виждания за начина на преподаване на религия. Група депутати от ПП-ДБ предлагат конфесионалните предмети да останат свободноизбираеми извън задължителната програма. Те настояват за държавна подкрепа при подготовката на учители, но без задължителен характер на часовете. Тези различия вероятно ще предизвикат нови дискусии в следващото Народно събрание.

Пакетът от промени в Закона за предучилищното и училищното образование е доста мащабен. Законопроектът включва и пълна забрана за използването на мобилни устройства по време на часовете. Предвижда се и въвеждането на специална езикова подкрепа за деца, които не владеят добре български. Тези мерки целят повишаване на дисциплината и качеството на усвояване на знанията в клас.

Документите за реформата се намират в комисията по образованието и науката от 4 септември 2025 г. Въпреки текущото забавяне, интересът към темата за моралните добродетели остава висок сред обществото. Българската православна църква продължава да бъде активен участник в диалога за училищното възпитание.

Патриарх Даниил призовава за единство в името на бъдещето на всички български деца. Той вярва, че познаването на религията и добродетелите ще изгради по-здраво общество. Очакванията са следващият парламент да постави образованието и духовността сред своите основни приоритети. Реформата в ЗПУО остава едно от големите предизвикателства пред бъдещите народни представители.