Паталеница: Селото на деветте църкви, заровеният храм и най-старата лоза на Балканите

Пазарджишкото село Паталеница, разположено само на 15 километра от областния град, се е утвърдило като впечатляваща дестинация за културно-църковен туризъм. Стотици посетители пристигат всяка година, привлечени от уникалните архитектурни паметници и богатото историческо наследство на района, който е стратегически разположен между Родопите и Горнотракийската низина. Селото е известно като Паталеница – селото на деветте църкви, но впечатлява и с още една забележителност – най-старата лоза на Балканския полуостров.

В центъра на вниманието стои средновековната църква “Свети Димитър”, изградена през ХII-ХIII век. Храмът е обявен за национален паметник на културата и се числи сред най-значимите средновековни църкви в България. Нейните стенописи носят ярко изразени ренесансови белези. През 1970 г. изкуствоведът проф. Атанас Божков определя изключително високата стойност на тези стенописи, след като прави сравнение с паметници в Гърция, Италия и Македония.

Преданието разказва, че за да бъде запазен от турското нашествие през XIV век, храмът е бил засипан изцяло с пръст. Така на мястото му се образувал хълм. Църквата е преоткрита около средата на XIX век, когато селянин, вързал магарето си на растяща върху могилата череша, случайно видял стърчащ от земята метален кръст. Под ръководството на чорбаджи Петър Гагов храмът е разкопан и преустроен през 1870 г., като тогава получава името “Свети Димитър”. През 1971 г., заради изключително ценните си стенописи, е обявена за национален художествен паметник на културата.

Останки от крепост и най-старата лоза

Само на 1,5 км от храма “Свети Димитър” расте най-старата лоза на Балканския полуостров. Тя се намира в Баткунския манастир “Св. св. Петър и Павел”. Над 6-вековната лоза е обявена за природна забележителност и е под закрилата на държавата. До 80-те години на XX век лозата е покривала почти целия манастирски двор, а всяка есен дава тъмно грозде, от което се прави пивко вино. В манастирската църква, построена през 1870 г., се пази иконостас, изработен от резбари от Банската школа.

Възрожденският краевед Стефан Захариев (XIX век) пише, че манастирът е издигнат върху основите на езически храм, вероятно на траките беси. В манастира “Св. св. Петър и Павел” е запазена и стаята, в която е живял възрожденският художник Станислав Доспевски през 1867 г. Той е нарисувал четири икони, изписал е стените на стаичката си и е създал два портрета, които днес се съхраняват в Пловдивската митрополия. Историческите сведения показват, че през 1872 г. Васил Левски основава революционен комитет в светата обител с представители от околните села.

На 1 км северозападно от Паталеница се намират останките на крепостта “Баткунион” – някога най-големият средновековен град в Пазарджишко. Древните византийски хроники го наричат “блестящ и богат град”. Крепостта датира от ранновизантийския период, като на територията ѝ, простираща се на 22 декара, са открити оброчни плочи на тракийски конник и римски монети от IV век. Стените ѝ са били широки 4,8 метра и са имали 4 кръгли охранителни кули. По време на разцвета си Баткун е имал уредба като гръцките градове и храм на Аполон. Тук през 1199 г. българската войска, водена от болярина Иванко, постига блестяща победа срещу византийците.

В района на Паталеница е открита и Баткунската хроника. В днешния културно-духовен живот на селото най-голяма роля има църквата “Успение на Пресвета Богородица”. Тя е най-старата функционираща църква в цялата Пловдивска епархия от епохата на османското владичество, изградена през 1708 г. Постройката е малка, еднокорабна и е вкопана около метър в земята. Останките на още седем стари църкви могат да се различат в околностите на Паталеница, потвърждавайки статуса ѝ на уникално средище на християнската култура.