Пастрокът на Николай Златков проговори за трагедията Петрохан: Никой от тях не е самоубиец

Свилен Свиленов, пастрок на 22-годишния Николай Златков, разкрива непознати подробности за живота на жертвите от случая „Петрохан“ и категорично отхвърля версията за самоубийство.

Пастрокът на Николай Златков проговори за трагедията Петрохан: Никой от тях не е самоубиец

Николай Златков като дете в Мексико

Време за четене: 3 мин. 6 март 2026

Свилен Свиленов, пастрок на 22-годишния Николай Златков, направи емоционално изявление относно трагедията „Петрохан-Околчица“. Николай е един от шестимата загинали в мистериозния случай, който разтърси българското общество. Свиленов е прекарал години с младежа и неговата майка Ралица Асенова в Тенерифе и Мексико. Той категорично отхвърля версиите за самоубийство или вътрешни конфликти, довели до фаталния край.

Бизнесменът реши да изчисти името си и това на близките си след поредица от медийни публикации. Според него думите му са били манипулирани и извадени от контекст в различни издания. Свилен Свиленов описва Николай като изключително емпатично дете, което е виждало „аурите“ на хората още от шестгодишна възраст. Това необикновено качество е карало момчето да помага на възрастни хора и да защитава по-слабите си съученици.

Ники бе най-необикновеното дете, което съм срещал. Мъничък, но мъдър, обичаше всички и притежаваше силна емпатия.

Семейството решава да напусне България заради „токсичната среда“ за отглеждане на деца. Първоначално те се установяват на Канарските острови. Свиленов подчертава, че Иво Калушев не е участвал в избора им на дестинация. По-късно, поради бизнес ангажименти в САЩ и препоръка от групата на Калушев, те се местят в Мексико. Районът на Плая Дел Кармен се оказва спокоен и подходящ за обучение на Николай.

Пастрокът признава, че е имал сериозни конфликти с Иво Калушев относно неговите методи на обучение. Свиленов не е приемал изцяло идеята за отделяне на децата от семействата им, дори за кратък период. Въпреки това той е категоричен, че Калушев не е бил престъпник. Николай е бил щастлив в Мексико, учил е английски и се е подготвял за университет в щата Колорадо.

Лично аз не бях съгласен Ники да живее постоянно с тях, както и с методите на Калушев, а именно отделянето от семейството, пък макар и за период от време.

Свиленов споделя, че Иво Калушев никога не е искал пари от семейството. Този факт е важен на фона на твърденията, че Калушев завеща всичко на Сашо и Ники, което променя финансовата перспектива на случая. Свиленов е разглеждал учебните материали на Николай и е бил спокоен за неговото развитие под надзора на майка му Ралица Асенова.

През септември 2024 г. Свиленов се завръща в България и се среща с органите на реда. Поводът е сигнал, подаден от Валери – друг участник в събитията. Пастрокът отбелязва сериозни разминавания в разказите на Валери. Той изразява дълбоко разочарование от работата на българските институции и медиите. Според Свиленов убийството на кучетата е най-силното доказателство, че версията за самоубийство е несъстоятелна.

А убийството на кучетата е най-силното доказателство, че версиите за самоубийство са съшити с бели конци.

Общественото мнение е силно разделено по случая. Някои източници твърдят, че Калушев е промивал мозъците на децата с различни практики. Свиленов обаче настоява, че нито един от загиналите не би наранил друго живо същество. Той подкрепя изцяло искането на Ралица Асенова за независимо международно разследване до пълното изясняване на истината.

Свилен Свиленов подчертава, че всички жертви са били интелигентни хора с ясни цели и идеали. Той познава Сашко като жизнерадостно момче, а останалите като възпитани личности. Бизнесменът е възмутен от „целенасоченото очерняне“ на паметта на Ивей, Пламен и Дечо. Той вярва, че истината може да бъде разкрита само чрез обективен анализ извън пределите на България.

Никой от жертвите не би наранил друго същество или посегнал на собствения си живот, най-малкото, това е в противоречие с техните вярвания.

Свиленов завършва своето изявление с остра критика към българската държавност и общество. Той смята, че презумпцията за невинност не важи в страната ни. За него случаят „Петрохан“ показва моралното дъно, до което са стигнали институциите. Пастрокът остава твърдо зад семейството си в търсенето на справедливост за Николай и останалите жертви.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *