Първи преки доказателства: Ранната Вселена е започнала да се затопля преди първите звезди
Астрономи от Австралия откриха първи преки доказателства за загряването на ранната Вселена, настъпило около 800 милиона години след Големия взрив. Този процес, вероятно причинен от рентгенови лъчи, излъчвани от ранни черни дупки, е подготвил космическата среда за формирането на първите звезди. Откритието, направено с помощта на телескопа Murchison Widefield Array, дава ключово разбиране за топлинната еволюция на космоса.
Австралийски астрономи отбелязаха значителен пробив в космологията, като откриха доказателства, че ранната Вселена е преминала през процес на загряване много преди формирането на първите звезди. Екипът от Международния център за радиоастрономически изследвания (ICRAR), ръководен от университета „Къртин“, е провеждал наблюдения в търсене на т.нар. „епоха на рейонизация“.
Епохата на рейонизация е ключов период от ранната история на Вселената. За нея до момента съществуваше само теоретично описание, но липсваха преки доказателства. Учените успяха да регистрират първите признаци за топлинна еволюция, предоставяйки първи преки доказателства за топлинната еволюция на ранната Вселена, което е ключово за разбирането на произхода и еволюцията на космоса.
Изследователите са регистрирали първите признаци на загряване на междугалактическия газ. Ридхима Нунхоки, водещ автор на първия етап от проучването, пояснява регистрираните данни:
„загряване на газа между галактиките около 800 милиона години след Големия взрив“
— Ридхима Нунхоки, изследовател
Това означава, че процесът на загряване е започнал по-рано от очакваното и е подготвил космическата среда за последващото формиране на звезди. Проф. Катрин Трот, ръководител на проекта „Епоха на рейонизация“ в ICRAR, допълнява, че най-вероятната причина за това загряване е излъчването на енергия от мощни ранни източници.
„На базата на събраните данни можем да предположим, че този процес се дължи на енергия, излъчвана от ранни източници на рентгенови лъчи – вероятно свързани с черни дупки и звездни остатъци, разпространяващи се във Вселената“
— проф. Катрин Трот, ръководител на проекта „Епоха на рейонизация“ в ICRAR
Изследването установява, че загряването на газа между галактиките е започнало около 800 милиона години след Големия взрив. Това се дължи на рентгенови лъчи, излъчвани от ранни източници на рентгенови лъчи, свързани с черни дупки и звездни остатъци.
Епохата на рейонизация бележи края на т.нар. „тъмни векове“ в развитието на космоса. Тя започва приблизително един милиард години след Големия взрив. По време на този период междупространственият газ преминава от непрозрачен към прозрачен. Това позволява на светлината от първите звезди и галактики да се разпространява свободно из космоса.
За целите на изследването екипът е използвал телескопа Murchison Widefield Array (MWA). Той е разположен в Радиоастрономическата обсерватория „Мърчисън“ на Австралийската организация за научни и промишлени изследвания в щата Западна Австралия. Откритието е публикувано в Astrophysical Journal.
