Първи април: Денят на шегата – празник с неясен произход и древни корени

Всяка година на 1 април милиони хора по света се включват в забавни игри. Те правят безобидни шеги и номера на своите близки и колеги. Историците все още не са установили точната дата на възникване на този обичай. **Празникът съществува под някаква форма поне от XVI век насам.** Различни теории свързват традицията със средновековна Англия или по-модерна Франция. Други изследователи търсят корените в още по-древни пролетни ритуали в Рим и Изтока. Празникът остава весела загадка въпреки множеството научни изследвания.

Някои текстови доказателства подсказват, че празникът може да е на повече от 600 години. Фолклористът Стивън Уиник посочва три основни версии за неговата поява. Една от тях е свързана с английския поет Джефри Чосър. В неговия труд „Разказът на монахът-свещеник“ от 1390 година се описва история за петел и лисица. Текстът споменава събития, които се случват 32 дни след началото на март. Това изчисление съвпада точно с първия априлски ден. Учените обаче подозират, че това е грешка на средновековен преписвач. Темата за историческото значение на датите е разгледана и в статията Не на шега: преди 110 години 1 април изчезва от българската история.

Франция предлага две други популярни версии за произхода на Деня на шегата. Едната е свързана с обичая „Poisson d’Avril“ или „априлска риба“. Хората се опитват незабелязано да закачат хартиена риба на гърба на някой друг. Когато жертвата открие шегата, околните извикват силно името на обичая. **Обичаят „априлска риба“ е споменат в поема на Елоа д’Амервал още през 1508 година.** Това доказва съществуването на подобна традиция още в началото на XVI век. Вероятно рибата символизира наивността на подведения човек.

Втората френска теория е свързана с голяма календарна промяна. **Френският крал Шарл IX издава Едикта от Русийон през 1564 година.** С този документ той определя 1 януари за официално начало на новата година. Преди това много региони празнували настъпването на годината през април. Хората, които отказали да приемат новата дата, станали обект на масови подигравки. Наричали ги „априлски глупци“ и им правели различни номера. Тази практика бързо се разпространила из цяла Европа и се превърнала в традиция.

Древните народи също са имали свои специфични пролетни празници с подобен характер. В древен Рим са почитали богинята на плодородието Кибела по време на фестивала Хилария. **В древен Рим са празнували фестивала Хилария веднага след пролетното равноденствие.** Това е бил весел карнавален празник, при който хората са се дегизирали свободно. Римският историк Херодиан описва това събитие в своите хроники.

всеки може да се маскира като когото пожелае

Участниците са прикривали своята истинска самоличност, за да се шегуват без никакви ограничения. Подобни традиции откриваме и в други култури. Индуисткият празник Холи включва множество закачки и игри с цветове. Иранският Сизда Бедар е ден за веселие и безобидни лъжи, който датира от 536 г. пр.н.е. Тези събития често се превръщат в повод за обществени дискусии, подобно на материала 20 април – празник. Едни си припомнят героизма, други гледат софрата.

Вероятно никога няма да разберем пълната истина за 1 април. Фолклористът Алън Дандес обобщава ситуацията през 1988 година по много точен начин.

повече от сто години изследвания не са добавили много към нашето знание и разбиране за този любопитен обичай

Пролетта винаги е била време за ново начало и освобождаване от зимната монотонност. Хората естествено търсят начини за забавление и смях през този период. Независимо дали сте част от традицията на „априлската риба“ или просто обичате шегите, вие поддържате един вековен обичай. Първи април остава денят, в който хуморът побеждава сериозността.