Първата в света трансплантация на лице от донор след евтаназия: Историята на един медицински триумф

Медицинският свят отбеляза историческо постижение с извършването на първата в света трансплантация на лице от донор, подложил се на процедура по евтаназия. Революционната интервенция е реализирана в Испания и обединява усилията на десетки специалисти в продължение на часове. Пред БНТ д-р Виктор Андреу, пластичен хирург и ключов участник в екипа, разкрива детайли за предизвикателствата пред тази безпрецедентна операция.

Подготовката за процедурата е отнела три седмици, като лекарите са разполагали с прецизно планиран график благодарение на специфичния характер на донорството. В Испания евтаназията е легализирана от пет години, което позволява на медицинските екипи да координират действията си с изключителна точност.

Това е нещо ново. Различното в този случай е донорът. Това е първият случай в света, когато донорът е поискал евтаназия. В Испания от 5 години тя е легализирана, когато има такъв донор, поискал евтаназия, трябва подготовка за операцията, имахме в случая 3 седмици да планираме операцията.

Сложният процес е изисквал едновременна работа върху донора и реципиента. В операционните зали са се включили около 40 лекари, сред които 25 пластични хирурзи, анестезиолози и реаниматори. Цялата процедура е продължила близо 15 часа, като целта е била възстановяване на централната част от лицето на пациентката.

Много голям екип се включи – 25 пластични хирурзи, повече от 10 анестезиолози, реаниматори – като само лекарите са около 40. Операциите и при реципиента и при донора започнаха по едно и също време, но операцията продължи около 15 часа.

Пациентката, подложила се на трансплантацията, е жена, преживяла тежка инфекция и продължителен престой в интензивно отделение. Вследствие на заболяването тя е развила некроза на носа и устата – състояние, което д-р Андреу определя като изключително необичайно. Преди операцията жената е имала сериозни затруднения с храненето, говора и дишането.

Тя имаше известни ограничения. Ние трябваше да направим ново лице, защото реципиентът, тази жена беше загубила носа си, част от устата, способността си да се храни, пие, говори, възможността да диша през носа си. Тя можеше да остане жива без тази трансплантация, но със страшно много ограничения, които реално нарушават качеството ѝ на живота. Трансплантирахме кожа, тъкани, мускули, необходими за хранене, движение на лицето за изразяване на емоции, разбира се нерви, за да могат да се движат тези мускули, както и вени, за да сме сигурни че кръвния поток е възстановен в тези тъкани.

За успеха на операцията е било критично важно намирането на подходящ донор, който да съвпада по пол, кръвна група, цвят на кожата и размер на главата. Най-голямото опасение на екипа е било свързано с потенциалното отхвърляне на тъканите от имунната система на реципиента.

Нови данни разкриват, че операцията е извършена през есента на 2025 г. в болница Vall d’Hebron в Барселона. Официалното съобщение за успеха идва едва сега, след като пациентката, идентифицирана като Карме, е преминала през критичния етап на възстановяване. В пълния процес на лечение са участвали общо около 100 специалисти, включително психиатри и имунолози, които да подкрепят жената в приемането на новата ѝ идентичност.

Карме споделя, че вече започва да се чувства „повече като себе си“, когато се гледа в огледалото. Въпреки че носът ѝ е различен и лицето ѝ не е идентично с това преди инфекцията, тя е настроена изключително позитивно.

Отне време да се научи да се храни отново и как да движи лицето си. Сега тя има нова идентичност, ново лице. Ние не можем да го възстановим във вида, който е било лицето преди. Носът е различен. Има разлика.

Тази интервенция е една от 54-те трансплантации на лице, извършени в световен мащаб до момента. Болница Vall d’Hebron затвърждава лидерската си позиция в тази сфера, като е реализирала половината от всички шест подобни операции в Испания. Този случай отваря нова страница в трансплантологията, доказвайки, че донорството след евтаназия може да даде нов живот и надежда на пациенти с тежки увреждания.