Първата българска банкнота: Историята на 20-левката от 1885 г. и пътят към еврото

Във време, когато България официално прие еврото, а левът става част от историята, погледът се връща към корените на българската финансова независимост. Първата българска банкнота от 1 август 1885 г. разказва вълнуваща история, почти като роман.

Тази ценна банкнота с номинал от 20 лева е отпечатана в Санктпетербургската печатница преди близо 140 години. Днес тя се съхранява като съкровище в Историческия музей в Габрово.

Преди повече от век България прави решителна стъпка към своята финансова самостоятелност. Със закон държавата предоставя право на Българската народна банка да издава книжни пари. Така се появява първата българска банкнота.

Росен Йосифов, директор на РИМ-Габрово, разказва:

„Това са първите български книжни пари и тази година се печатат два номинала – 20лв и 50лв. Злато. Така са имитирани в злато до Първата световна война. Като преносителят има право да получи 1/3 от стойността в злато директно от банката. Това левът е бил конвертируем в цяла Европа“

Първата серия е с изключително малък тираж – едва 213 хиляди лева. Една от тези банкноти, серия номер 5 нули 1-ца, е запазена и до днес в РИМ-Габрово.

Нейната история е завладяваща. Открита и съхранена от габровския търговец Васил Тюленбаков, тя преминава през няколко поколения. През 1897 г., по време на пренасянето на костите на Васил Априлов от Галац в Габрово, банкнотата попада у Тюленбаков в Румъния. Тя е запазена в отлично състояние, без следи от употреба. По-късно синът му, Христо Тюленбаков, я продава на Окръжния исторически музей през 1962 г. за 250 лева.

Първата банкнота е отпечатана в държавната печатница на Руската империя в Санкт Петербург. Дизайнът й е семпъл, без изображения.

„Първият дизайнер, който е известен тогава на банкноти е приложил един семпъл дизайн без изображения, главно с геометрични елементи в една светлокафява гама. Разбира се, присъства това обстоятелство, че за подялба или за фалшифициране виновникът наказват спрямо закона“

, допълва Росен Йосифов. Тази простота е характерна за ранните емисии, фокусирани върху сигурността и номиналната стойност.

Още тогава възниква дебатът за името на българската валута. Стефан Стамболов предлага тя да се нарича франк, подраздел на сантими, за по-лесно разпознаване в Европа. Дори са отпечатани редки български монети – сантими. Този въпрос, свързан с европейската интеграция на валутата, седи от дълго време, както виждаме и в днешни дни с приемането на еврото. За повече информация относно евробанкнотите можете да прочетете съвети от Главния касиер на БНБ.

Днес, повече от век по-късно, историята на българския лев достига нов етап с приемането на общата европейска валута. На 28 януари предстои откриване на изложбата „Когато левът става история“ в РИМ-Габрово. Тя ще представи богатството на българската финансова система, както и трудностите, които държавата е срещала във всички исторически периоди.

От златно обезпечения лев до общата европейска валута, историята се затваря в кръг, но и отваря нова страница. Първата българска банкнота остава свидетелство за нашия път, напомняйки, че парите винаги разказват повече от числа.