Партиите в надпревара за младежкия вот: Поколението Z превзема листите

Българските политически формации влязоха в остра конкуренция за привличане на най-младите избиратели и кандидати. Предстоящият вот на 19 април бележи повратна точка в представителството на т.нар. „джензита“ (поколението Z) в редиците на властта. Над 100 млади хора под 30-годишна възраст намират място в кандидатските листи за народни представители. Този феномен не е изолиран случай само за нашата страна.

Преди седмица Непал стана първата държава, в която поколението Z триумфира категорично. Страната избра рапъра Балендра Шах, бивш кмет на Катманду, за своя нов премиер. В България политическата ситуация също се променя под натиска на младите. Преди години един български рапър, влязъл в политиката, изпя думите:

Хип-хопа ми е по-добър от хип-хопа ти.

Днес този израз може да се перифразира като състезание за това чии „джензита“ са повече и по-подготвени. Поколението Z съставлява около 11% от всички имащи право на глас български граждани. Тези млади хора бяха основен двигател на протестите през декември, които доведоха до значителни политически трусове. Европа вече се изненада от политическата активност на най-младите, които често гласуват непредсказуемо.

Политическите партии обещаха по-широко представителство на младите хора. Конституцията на България позволява на всеки гражданин, навършил 21 години, да се кандидатира за депутат. Границите на това поколение обхващат родените между 1997 г. и 2012 г. Най-възрастните кандидати в тази категория са на 29 години, а най-младите са родени в началото на 2005 г.

ГЕРБ води в статистиката с над 50 кандидати под 30-годишна възраст. От тях 18 са действащи студенти. Един от най-разпознаваемите млади политици е Георги Кръстев от Русе. Той вече привършва своя трети депутатски мандат, въпреки че е роден в края на 1999 г. Кръстев стана народен представител още като студент и наскоро се дипломира като юрист. Когато ГЕРБ-София регистрира листите си, в тях също попаднаха знакови млади лица.

Най-младите кандидати на партията са трима студенти, родени през 2005 г. Константин Станев учи дентална медицина в София. Пресиян Кисьов следва право и гради кариера като музикант под псевдонима Pressi Kiss. Марк Кюркчиев от Кюстендил учи предприемачество в УНСС. Формацията разчита и на млади кадри в местната власт като 28-годишния Хасан Хасанов, който е кмет на село Генерал Колево.

„Продължаваме промяната“ залага на лица от декемврийските протести. Малена Малчева, която е на 22 години, беше сред водещите фигури на столичните площади. Тя е студент по право и съпредседател на младежката организация на партията. Петър Танев, на 25 години, внася международен опит от работата си в Европейския парламент. Той е участвал в протести срещу режима на Путин и е бил обект на политическо преследване.

Демократична България представя шестима младежи в своите листи. 23-годишната Анна Бодакова е сътрудник в парламента и лектор по онлайн безопасност. Петьо Ваков е 28-годишен програмист с фокус върху иновациите и стартиращия бизнес. Във Варна партията залага на Илина Минкова, агроном в семейна фирма, и Беркай Чокджан, завършил в Нидерландия.

БСП също следва ясна тенденция към подмладяване на своите редици. Левицата включи над 40 души под 29 години в повече от 25 избирателни района. Най-много млади социалисти има в София, Пловдив-област и Варна. Трима студенти на по 21 години са най-младите в техните листи. Това са Гергана Милева, Митко Давидков и Красимир Илчев. Те учат право и международни отношения.

Младите кандидати идват с разнообразно образование. Те са юристи, инженери, филолози и ИТ специалисти. Някои от тях вече имат опит в частния сектор или като общински съветници. Политическите формации се надяват, че чрез тези лица ще мотивират връстниците им да излязат и да гласуват. Битката за гласовете на поколението Z се превърна в ключов елемент от настоящата кампания.