Парламентът въведе строг контрол върху активите на „Лукойл“ и одобри заем от 250 млн. евро
Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за насърчаване на инвестициите, въвеждащи изискване продажбата на активи на „Лукойл“ да става само след решение на Министерския съвет и положително становище на ДАНС. Също така, беше ратифицирано рамково споразумение за заем от 250 млн. евро от Банката за развитие на Съвета на Европа, предназначен за съфинансиране на програми по Европейския социален фонд плюс. Освен това, бяха приети и промени в Закона за адвокатурата, премахващи общата забрана за реклама, и изменения за постигане на полова равнопоставеност сред директорите на големи дружества.
Народното събрание прие на първо четене ключови промени в Закона за насърчаване на инвестициите. Те въвеждат строг държавен контрол върху всички разпоредителни сделки, свързани с активите на руската нефтодобивна компания „Лукойл“ в България. Целта на законопроекта е да гарантира, че управлението или продажбата на тези активи ще бъдат в съответствие с интересите на националната сигурност.
Измененията бяха внесени от представители на ГЕРБ-СДС, „ДПС-Ново начало“, „БСП-Обединена левица“ и „Има такъв народ“. Промените предвиждат продажбата на активите на „Лукойл“ да става единствено след решение на Министерския съвет (МС) и при наличието на положително становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Сделките, извършени без такова решение на МС, ще бъдат обявени за нищожни.
ДАНС трябва да извършва предварително проучване и да дава писмено становище преди извършването на разпоредителни сделки с дялове и акции от капитала на дружества като „Лукойл-България“ ЕООД, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл ейвиейшън България“ ЕООД и „Състейнабъл енерджи съплай“ ООД. Тези изисквания обхващат и сделки с движимо и недвижимо имущество, както и съоръжения, предназначени за преработка, производство, съхранение и продажба на нефт и нефтопродукти, собственост на „Лукойл“ ОАО, Русия, или свързани с него лица, включително и такива, регистрирани в трети държави.
Обсъждането на законопроекта, свързан с „Лукойл“, на 9 октомври 2025 г. протече на фона на процедурни спорове. Точката беше включена в дневния ред след прегласуване с 125 гласа „за“. Опозицията, по-специално „Възраждане“, изрази критики относно начина на внасяне и обсъждане на законопроекта, който е бил внесен след работно време и разгледан на извънредна комисия. Опозицията гласува „против“ включването, поставяйки под въпрос спешността и процедурата, предвид ролята на „Лукойл“ за критичната инфраструктура на страната.
Други важни законодателни промени
Парламентът прие на първо четене и изменения в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете. Тези промени са в изпълнение на европейски изисквания и целят подобряване на баланса между половете сред директорите на големи дружества, регистрирани на фондовата борса.
Народното събрание одобри на първо четене два законопроекта за изменение на Закона за адвокатурата – един на Министерския съвет и един на Лена Бориславова и група народни представители от „Продължаваме промяната-Демократична България“, като отхвърли трети, внесен от Златан Златанов от „Възраждане“. Законопроектът на МС премахва общата забрана адвокатът да рекламира дейността си и регламентира използването на посредници. Рекламните съобщения обаче трябва да спазват принципите на поверителност, почтеност и етичните норми, като се създават ограничения срещу невярна или подвеждаща информация, необосновано сравнение с други адвокати или обещаване на конкретни резултати. Промените на ПП-ДБ целят създаване на правна сигурност при определянето на възнаграждението на особените представители, запазвайки подхода то да се определя от компетентния съд.
Парламентът прие на първо четене и изменения в Закона за пазарите на финансови инструменти, които транспонират няколко законодателни акта от правото на Европейския съюз.
Ратифициране на заем от 250 млн. евро
Народното събрание гласува на първо четене и Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България. Заемът е предназначен за Механизма за съфинансиране на програми, финансирани от Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) през програмния период 2021-2027 г.
Заемът е в размер на 250 млн. евро и се предоставя при много благоприятни финансови условия, без допълнителни такси или комисиони. Срокът на заема е до 20 години, с краен срок на погасяване 31 декември 2029 г. Средствата ще подпомогнат усвояването на фондовете от ЕСФ+, като частично ще покрият националния принос за инвестиционни проекти по програма „Развитие на човешките ресурси 2021-2027“ и „Образование 2021-2027“. Банката за развитие на Съвета на Европа е отпуснала и предишен заем от 200 млн. евро за програмния период 2014–2020 г., осигурявайки съфинансирането на 2627 проекта.
