Парламентът удължи бюджетната рамка за 2026 г. и избра нов подуправител на БНБ

Народното събрание прие на първо четене удължаването на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. Решението гарантира финансовата стабилност до приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г. Депутатите включиха в обхвата на закона бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса. Предишното решение на парламента предвиждаше т.нар. удължителен бюджет да действа само до края на март. Новият текст изпълнява изискванията на Закона за публичните финанси.

Законопроектът въвежда механизъм за финансиране на увеличените разходи в бюджетния сектор. Тези средства ще покрият еднократната индексация на възнагражденията и ръста на минималната работна заплата. Фискалният съвет потвърди, че минималното възнаграждение се фиксира на 1213 лв. от началото на 2026 г. Това представлява увеличение с над 12 процента спрямо предходния период. Социалните плащания и трансферите за общините също ще се финансират от наличности от предходната година.

Кметовете на общини получават по-голяма свобода при управлението на местните финанси. Те ще могат да извършват разходи за местни дейности в размери, надвишаващи миналогодишните. Условието е тези разходи да бъдат в рамките на собствените приходи на общината. Регламентират се и бюджетните взаимоотношения с централния бюджет и средствата от Европейския съюз. Националната асоциация на общините вече представи своето становище по тези промени.

Министерският съвет получи мандат за преговори с Европейската комисия за заем до 3,26 млрд. евро. Средствата са предназначени за укрепване на европейската отбранителна промишленост по линия на инструмента SAFE. Парламентарната комисия по отбрана вече подкрепи този проект с 13 гласа „за“. Тези действия са свързани и с прилагането на Закона за въвеждане на еврото. Преди време Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за насърчаване на инвестициите, които също засягат финансовите инструменти. Правителството може да прави промени в Средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари.

Депутатите приеха на второ четене промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Доходите на вероизповеданията от наем на недвижимо имущество вече ще бъдат освободени от данъци. За целта вероизповеданието трябва да е получател на държавна субсидия през съответната година. Приходите от наеми трябва да се използват единствено за религиозна, социална, образователна или здравна дейност. Имуществото не трябва да се ползва за стопански цели, несвързани с тези дейности.

В рамките на Плана за възстановяване и устойчивост се въвежда по-благоприятен режим за електрическите автомобили. Годишната данъчна амортизационна норма за тях няма да превишава 50 на сто. Мярката влиза в сила за автомобили, придобити на или след 1 януари 2026 г. Парламентът одобри и данъчно облекчение за научноизследователска и развойна дейност. На бизнеса ще се признават допълнително 25 на сто от разходите за данъчни цели. Това ще важи и при формиране на дълготраен нематериални актив.

Карина Караиванова беше избрана за подуправител на Българската народна банка. Тя ще ръководи управление „Емисионно“ и положи клетва пред депутатите. Нейната кандидатура беше представена от гуверньора на БНБ Димитър Радев. Той подчерта нейния професионален опит от над 20 години на висши позиции. По-рано стана ясно, че Карина Караиванова е номинирана за подуправител на БНБ лично от управителя.

Убеден съм, че предложеният кандидат ще допринесе за укрепване на институционалната роля на БНБ и за ефективното изпълнение на нейните функции в рамките на еврозоната, заяви той.

Народното събрание задължи служебното правителство да ратифицира присъединяването на България към Устава на Съвета за мира. Организацията е създадена по инициатива на САЩ, а страната ни ще бъде държава основател. Решението предвижда проектът на закон да бъде внесен своевременно за ратификация в парламента.

В края на заседанието депутатите изслушаха министрите Емил Дечев и Андрей Янкулов. Те предоставиха данни за натиск над разследващите екипи по случая в хижа „Петрохан“. Случаят включва убийства и открити тела край връх Околчица. Изслушването засегна и институционалния контакт между Прокуратурата и Министерството на вътрешните работи.