Парламентът разреши използването на оръжие срещу дронове при отбрана на военни обекти
На 8 октомври 2025 г. Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, които разрешават използването на оръжие срещу дронове при охрана на военни обекти. Измененията уреждат и дейността на Върховното главно командване чрез задължение за изготвяне на оперативни процедури от министъра на отбраната, които се утвърждават от президента.
Народното събрание (НС) прие на първо четене ключови промени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Гласуването се проведе на 8 октомври 2025 г., като законопроектът, внесен от Министерския съвет (МС), получи подкрепа със 125 гласа „за“, 40 „против“ и осем „въздържал се“. Промените целят да регламентират дейности, свързани както с оперативните процедури на Върховното главно командване (ВГК), така и с реакцията срещу нови заплахи като безпилотните автономни системи.
Регламент за защита срещу безпилотни системи
Основна част от измененията създава изрична уредба, която позволява използването на оръжие и/или технически средства от въоръжените сили срещу дронове. Тази мярка се отнася до охраната и отбраната на военни обекти, пунктове за постоянна дислокация, военни формирования, техника и корабни платформи, разположени извън пунктовете за постоянна дислокация.
С промените се разширява и обхватът на структурите от състава на въоръжените сили във военно време чрез включване на Държавна агенция „Технически операции“.
Уреждане на Върховното главно командване
Законопроектът най-сетне въвежда правна уредба за дейността на Върховното главно командване – въпрос, който според депутати е бил „висящ от десетилетия“. ВГК подпомага президента при ръководството на отбраната и въоръжените сили.
НС въвежда задължение за министъра на отбраната да изготвя процедури за дейността на командването. Тези процедури ще се предлагат на президента за утвърждаване чрез указ, след като преминат през Министерския съвет. Вносителят посочва, че до момента ВГК не е разполагало със стандартни оперативни процедури за функционирането си.
Министърът на отбраната Атанас Запрянов отхвърли опасенията, че новите разпоредби накърняват суверенитета на страната.
„Това е национално командване и няма нищо общо с членството ни в НАТО.“
— Министърът на отбраната Атанас Запрянов
Запрянов добави, че целта е да се разработят тези оперативни процедури в мирно време.
„Това, което създаваме с промяна в закона, е в мирно време да разработим оперативни процедури за това национално командване“
— Министърът на отбраната Атанас Запрянов
Дебати и политически позиции
Подкрепата за законопроекта дойде от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС, БСП – Обединена левица, ИТН, АПС и двама независими депутати. От „Възраждане“ и „Величие“ гласуваха „против“, а от „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) се въздържаха.
Депутатите от опозицията изразиха силни опасения. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че президентът е превърнат в „един нотариус“, а вратата се отваря за командване на Българската армия „отвън“. Красимира Катинчарова от „Величие“ коментира, че се наблюдава „натовизация“ извън Конституцията и че България подготвя „евроатлантически наемници“.
„Никакви правомощия на никого не се отнемат и никакви правомощия на никого извън България не се предоставят“
— министър Запрянов
От своя страна, председателят на парламентарната комисията по отбрана Христо Гаджев (ГЕРБ-СДС) подчерта необходимостта от предварително изготвени процедурни правила, за да може ВГК да бъде свикано без забавяне.
„Ако няма приети процедурни правила предварително, и, не дай си Боже, се наложи да се свика Върховното главно командване, в първите си дни то ще се занимава да мисли процедури. Хайде да сме си написали домашното предварително“
— Председателят на парламентарната комисията по отбрана Христо Гаджев (ГЕРБ-СДС)
Други важни промени в закона
С измененията се въвежда и нова категория обучаеми в професионалните колежи, наречена „колежани“. Това са български граждани, които придобиват професионална квалификация в професионално направление „Военно дело и отбрана“. Обучаемите ще могат да придобият качество на военноинвалиди, респективно близките им – на военнопострадали. Началната и специалната военна подготовка за войниците, матросите и резервистите вече ще се извършва и в професионалните колежи.
Друга съществена промяна засяга хабилитираните военнослужещи. Министерският съвет предлага пределната възраст за всички хабилитирани военнослужещи да бъде 57 години, независимо от притежаваното военно звание. Сред допълнителните развития, предвидени в законопроекта, е и отпуск от 15 дни за военнослужещи бащи при раждане или осиновяване на дете.
