Парламентът приземи дроновете: Нови строги правила за полети около летища и забранени зони
Парламентът прие строги ограничения за полетите на дронове около летища и в специални зони за сигурност. При нарушения машините ще бъдат принудително приземявани за сметка на собственика. Въвеждат се и задължителни тестове за наркотици за авиационния персонал, както и нови изисквания за киберсигурност.
Снимка: БТА
Парламентът въведе нови, значително по-строги правила за използването на безпилотни летателни апарати в България. С окончателно приети на второ четене промени в Закона за гражданското въздухоплаване депутатите забраниха експлоатацията на дронове в близост до летища и в специално определени зони за сигурност, целяйки да предотвратят потенциални заплахи за авиационната безопасност.
Основната промяна предвижда, че забранява се експлоатацията на дронове без разрешение в определени географски зони и в охраняемите граници на летищата за обществено ползване. Министерският съвет ще определи кои са тези зони, в които полетите ще бъдат ограничени или напълно забранени. Всички оператори на дронове трябва да преминат задължителна регистрация в специализиран портал, за да получат уникален цифров номер, който трябва да бъде поставен на видно място върху машината.
Новите разпоредби дават ясни правомощия на властите при нарушения. При нерегламентиран полет дронът ще бъде принудително приземяван или отстраняван, като всички разходи и евентуални щети ще са за сметка на собственика му. Редът за прилагане на тези мерки ще се регламентира с наредба, изготвена съвместно от министерствата на отбраната, транспорта, вътрешните и външните работи и ДАНС. Важно е да се отбележи, че рестрикциите няма да важат за държавни органи, които използват дронове в обществен интерес – например за охрана, отбрана, противодействие на престъпността, гасене на пожари и спешна медицинска помощ.
Според председателя на транспортната комисия Кирил Добрев, промените са ключова стъпка за националната сигурност.
„Промените ще ни подготвят законодателно за изграждането на стена срещу дронове, поставят се ясни правила къде е забранено за безпилотни въздухоплавателни средства и какво се прави, ако има нарушение. Създава се и ред за координация между институциите, когато използват своите дронове в обществен интерес.“
— Кирил Добрев, председател на транспортната комисия
Добрев подчерта, че целта не е покупка на техника, а създаване на правна рамка за бързи и координирани действия.
Законовите промени обхващат и други аспекти на авиационната сигурност. Въвежда се изрична забрана за неправомерно излъчване в радиочестотите на гражданската авиация, за да се предотвратят смущения в комуникацията и навигацията. Освен това, летищните оператори и въздушните превозвачи се задължават да въведат и строги мерки за киберсигурност, съобразени с Националната програма за сигурност.
Акцент е поставен и върху човешкия фактор. Новите текстове забраняват на пилоти, ръководители на полети, кабинен състав и наземен персонал да изпълняват задълженията си под въздействието на психоактивни вещества. Инспектори от „Гражданска въздухоплавателна администрация“ получават правомощия да разпореждат тестове за наркотици, а отказът от проверка ще се наказва с глоба.
От „Възраждане“ обаче изразиха притеснения по няколко точки от закона. Депутатът Никола Димитров предупреди, че въвеждането на европейски регламент за устойчиви авиационни горива ще оскъпи самолетните билети, тъй като компаниите ще трябва да зареждат скъпи биогорива или да плащат глоби. Той изрази и опасения, че се подготвя приватизация на ръководството на въздушното движение. Относно тестовете за наркотици Димитров беше категоричен:
„Тези, които се ползват у нас в момента, създават много проблеми, тъй като обжалването на такъв тест отнема месеци. Държавата трябва да инвестира в изграждане на нови лаборатории, за да могат да се осигурят процедурите по обжалване.“
— Никола Димитров, народен представител от „Възраждане“
Въпреки дебатите, промените бяха приети и се очаква да влязат в сила след обнародването им в „Държавен вестник“, с което България прави решителна крачка към модернизиране на регулациите в гражданското въздухоплаване и адаптирането им към новите технологични предизвикателства.
