Парламентът прие въвеждането на мултифондове за по-висока втора пенсия
Парламентът прие на първо четене въвеждането на мултифондове, които разделят пенсионните активи на динамични, балансирани и консервативни. Реформата предвижда по-ниски такси върху вноските и по-висока доходност за 4,6 млн. осигурени българи.
Зам.-министърът на финансите Кирил Ананаиев Снимка: Николай Литов
Народното събрание одобри на първо четене ключови промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се въвежда моделът на т.нар. мултифондове. Реформата беше подкрепена със 103 гласа „за“, като основната цел е постигането на по-висока доходност и постепенно намаляване на таксите при управлението на втората пенсия. Против гласуваха формациите „Възраждане“, БСП и „Величие“, докато МЕЧ и ИТН избраха да се въздържат.
Новият модел предвижда всеки универсален пенсионен фонд да бъде разделен на три специфични подфонда: динамичен, балансиран и консервативен. Разпределението на осигурените лица ще зависи основно от тяхната възраст. Лицата до 50 години ще бъдат включвани служебно в динамичния подфонд, освен ако изрично не заявят желание за по-консервативен профил. След навършване на 50 години, осигурените ще се прехвърлят към балансиран подфонд, където инвестициите в акции ще достигат до 55% от активите. Най-строги са правилата за хората, на които им остават по-малко от 3 години до пенсия – те влизат в консервативен фонд без право на избор, а експозицията им към акции се ограничава до 25%.
Законопроектът въвежда и нова структура на таксите, за да стимулира пенсионните дружества да търсят по-добри резултати. Таксата върху вноската, която в момента е 4%, ще започне да пада от 2026 г., достигайки 2,10% през 2032 г. В замяна на това се увеличава таксата върху доходността, като при динамичните фондове тя може да достигне 6% от нетните активи. По-високи пенсии и по-ниски такси се очакват именно чрез този механизъм на управление.
Въвеждането на мултифондовия модел ще даде възможност на осигурените да избират как да бъдат инвестирани техните пари, а и намаляване на таксите, каза зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев.
Въпреки оптимизма на вносителите, от опозицията изразиха сериозни опасения относно риска за потребителите. Александър Койчев от „Възраждане“ подчерта, че реформата засяга 4,6 млн. българи и 30 млрд. лева активи, но липсва мащабна разяснителна кампания.
С тези промени рискът остава за осигурените лица, т.е. касаят 4,6 млн. българи и 30 млрд. лева активи. 80% от тези хора са напълно незаинтересовани от своята съдба, тъй като се прехвърлят служебно във фондовете. Трябваше да има разяснителна кампания преди да пристъпим към такава сложна и тежка реформа.
Анализите показват, че реалното функциониране на мултифондовете ще започне от 2027 г., като се очаква коефициентът на заместване на дохода да нарасне значително – от 12.25% на над 21%. Пенсионните дружества вече изразиха своята категорична подкрепа за промените, заявявайки готовност да управляват подфондовете ефективно. Важен етап от реформата е задължението до 31 май 2026 г. всеки осигурен да получи детайлна информация за състоянието на своята индивидуална партида. Тези промени в Кодекса за социално осигуряване целят да синхронизират българската система с европейските практики за по-ефективни пенсионни схеми.
