Парламентът прие удължителния закон за бюджета за 2026 г. на първо четене
Парламентът прие на първо четене удължителния закон за бюджета за 2026 г. Законът, гласуван със 149 гласа „за“, предвижда увеличение на минималната заплата до 620,20 евро и осъвременяване на пенсиите. Депутатите отхвърлиха обсъждането на отделни бюджети за НЗОК и държавата.
Народното събрание прие на първо четене т.нар. удължителен закон за бюджета за 2026 г.. Гласуването премина без дебат, със 149 гласа „за“, 38 „против“ и 12 „въздържал се“.
Вотът за удължителния закон беше подкрепен от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“, „ДПС-Ново начало“, „Има такъв народ“, „Алианс за права и свободи“, както и от двама независими народни представители. Против гласуваха от „Възраждане“ и „Морал, единство, чест“. Групата на „БСП-Обединена левица“ се въздържа, а „Величие“ не участва в гласуването.
След кратка почивка до 14:30 ч. депутатите продължиха с разглеждането на закона и на второ четене. Председателят на Народното събрание Рая Назарян даде почивката, за да бъде спазена конституционната процедура.
Преди това гласуване, парламентът отхвърли предложението за включване в дневния ред на законопроектите за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на държавния бюджет за 2026 г. Едва 14 депутати от „БСП – Обединена левица“ гласуваха за обсъждане на двата бюджета на първо четене, докато 97 бяха „против“ и 77 се въздържаха. Това решение дойде след като предишно гласуване, преди прекъсване на заседанието, показа подкрепа за включване на проектобюджетите със 124 гласа „за“. Но след изявление от ГЕРБ-СДС и ИТН, че ще подкрепят само удължителния закон, позициите се промениха.
Удължителният закон служи като временна финансова рамка, осигуряваща функционирането на държавните разходи при липса на приет окончателен бюджет. Тази година обаче, той включва и мерки за повишаване на доходите. Бюджетната комисия вече прие проектобюджета за 2026 г. на първо четене с 12 гласа „за“ и 8 „против“.
Сред ключовите заложени параметри в удължителния закон са увеличение на минималната заплата до 620,20 евро (1213,20 лв.) от 1 януари 2026 г. Тази промяна ще засегне както публичния, така и частния сектор. Предвидено е и освежаване на пенсиите по швейцарското правило, като се очаква ръст от 7-8%.
Въпреки тези положителни мерки, икономисти изразяват критики относно приходната част на проекта. Посочва се, че приходите, особено от ДДС, са оптимистично оценени. Някои оценки предполагат потенциален недостиг от около 1,5 млрд. евро.
Синдикати и работодателски организации също коментираха, че повишенията трябва да бъдат реално изпълнени. Те предупреждават, че липсата на стабилно правителство създава риск за изпълнението на заложените в удължителния закон политики. Българска стопанска камара и други икономически представители акцентират върху необходимостта от стабилност и адекватна оценка на натиска върху публичните финанси.
В крайна сметка, удължителният закон е компромисен вариант, който цели да гарантира непрекъснатостта на държавните функции и да адресира някои неотложни социални нужди, докато се очаква приемането на пълен бюджет.
