Парламентът прие удължителния бюджет след спешен призив от финансовия министър

Служебният финансов министър Георги Клисурски отправи официален призив към народните представители за незабавно действие. Той настоя за бързо приемане на закона за удължителния бюджет на страната. Министърът подчерта, че този документ е критичен за финансовата стабилност на държавата в преходния период. Служебният финансов министър Георги Клисурски призова за незабавно приемане на удължителния бюджет до крайния срок 31 март. Без това решение държавните институции ще се изправят пред невъзможност да извършват плащания. Опасността засяга заплати, пенсии и социални разходи след края на текущия месец.

В план-сметката на удължителния бюджет са предвидени и средствата за провеждането на предстоящите избори. Това е една от основните причини министър Клисурски да настоява за спешност при разглеждането на законопроекта. Държавната хазна трябва да разполага с легален механизъм за финансиране на демократичния процес. Финансовият министър беше категоричен в своите предупреждения пред медиите и народните представители.

„Призовавам депутатите още идната седмица да приемат удължителния закон поне на първо четене, тъй като ако това не се случи, след 31-ви март държавата няма да може да се разплаща. Всички ние, държавнически, трябва да избегнем това.“

Политическите сили в парламента реагираха на искането на служебното правителство с различни аргументи. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че неговата парламентарна група ще подкрепи внесеното предложение. Той обаче постави условие да не се правят промени по предложения от кабинета вариант. Борисов подчерта, че ГЕРБ-СДС действа като системна партия, която поставя националния интерес над партийния. Депутатите приеха законопроекта окончателно на две четения в един ден със 183 гласа „за“.

„Премиерът Гюров и неговият финансов министър трябва да си обезпечат всички други партии, защото друга системна партия не виждам в този парламент, която да постави интересите на държавата, на българите, над партийния интерес. Защото няма сила, която да може да ме убеди, че ние сме длъжни да подкрепим на тези превъзнесли се хора бюджет, удължителен, за да работят нормално ако се инатим.“

Председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев също гарантира подкрепата на своята формация. Той обясни, че законопроектът е технически и цели единствено осигуряване на непрекъснатост. Според него промяната на датата е необходима стъпка до приемането на редовен бюджет за следващата година. Василев не вижда сложност в текстовете, които се състоят от няколко кратки параграфа.

„Ние ясно сме заявили подкрепа за удължителния закон за бюджета. Не че това е нещо сложно. Той е четири параграфа, четири абзаца, които пишат – датата от 31 март се променя до приемането на нов бюджет, така че да няма прекъсвания.“

Въпреки широката подкрепа, не липсваха и критични гласове в пленарната зала. Партиите „Възраждане“ и „Морал, единство, чест“ гласуваха против удължителния закон. Представителите на „БСП-Обединена левица“ избраха да се въздържат при гласуването. От своя страна, формацията „Величие“ изобщо не взе участие в процедурата по гласуване на бюджета. ГЕРБ-СДС подкрепиха документа, макар да го определиха като несъответстващ на Закона за публичните финанси.

Темата за цените на горивата също зае централно място в политическия дебат. Цените на горивата в страната са се повишили с между 5 и 9 евроцента за една седмица. Георги Клисурски обяви тези данни преди извънредното заседание на парламента. Той увери, че към момента няма риск от прекомерни увеличения на бензина и дизела. Доставките на суров петрол през Черно море са напълно осигурени за нуждите на страната.

От „Възраждане“ изразиха различна позиция по отношение на енергийната сигурност. Лидерът Костадин Костадинов настоя за премахване на санкциите върху руския петрол. Според него това е единственият начин за реално намаляване на цените на пазара. Той смята, че настоящата политика оскъпява дериватите за крайните потребители.

„И цената на петрола не само, че няма да скочи, тоест не петрола, на бензина, на дизела и на всички останали деривати, не само, че няма да скочи, напротив ще падне.“

Паралелно с бюджетните въпроси, финансовият министър коментира и промените в приходната администрация. Милена Кръстанова поема поста на изпълнителен директор на Националната агенция за приходите. Тя е най-дългогодишният заместник-директор в структурата на НАП. Клисурски подчерта, че това е професионално назначение, целящо запазване на приемствеността. Министърът защити правото на служебния кабинет да избира екип, на който има доверие.

„Назначаваме за изпълнителен директор на НАП най-дългогодишния заместник изпълнителен директор на НАП Милена Кръстанова, така че запазваме изцяло професионалната работа на НАП и целият екип всъщност от заместник изпълнителни директори. В крайна сметка право на служебния кабинет е да назначи хора, на които имам доверие.“

Удължителният бюджет ще действа до приемането на редовен закон за 2026 година. Основната цел на финансовото министерство остава ограничаването на бюджетния дефицит под 3%. Това е ключово изискване за стабилността на публичните финанси и бъдещите икономически цели. Приетият закон урежда и финансирането на общински проекти и разходите за подготовка за еврозоната. Всички социални плащания и заплати в публичния сектор ще продължат без прекъсване в рамките на нивата от предходната година.