Парламентът прие: Продажбата на активи на „Лукойл“ само със „зелена светлина“ от МС и ДАНС
Парламентът прие допълнения в Закона за насърчаване на инвестициите, въвеждащи пълен държавен контрол върху продажбата на активи на „Лукойл“ в България. Сделките ще са възможни само след решение на Министерския съвет и положително становище от ДАНС, като без това разрешение те ще бъдат нищожни. Изискването обхваща както българските дружества, така и свързани активи в трети държави, като се цели купувачът да бъде стратегически инвеститор.
Народното събрание прие окончателно допълнения в Закона за насърчаване на инвестициите. Те въвеждат строг държавен контрол върху всяка разпоредителна сделка с активите на руската нефтодобивна компания „Лукойл“ в България. Целта на законодателните промени е да се гарантира националната сигурност и непрекъснатата работа на стратегическата инфраструктура в енергийния сектор.
Съгласно приетите разпоредби, продажбата на активите на „Лукойл“ в страната ще става само след решение на Министерския съвет (МС) и при налично положително становище на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). ДАНС ще трябва да извършва предварително проучване и да предоставя писмено становище преди осъществяването на всяка сделка.
Новите изисквания обхващат сделки с дружествени дялове и акции от капитала на няколко ключови компании: „Лукойл-България“ ЕООД, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл ейвиейшън България“ ЕООД и „Състейнабъл енерджи съплай“ ООД.
Контролът се простира и върху сделки с дялове или акции в други юридически лица, включени в структурата на собствеността им. Това важи както за дружества, регистрирани на територията на България, така и за такива в трети държави, когато са собственост на „Лукойл“ ОАО (Русия) или свързани с него лица. Същото правило е задължително и при разпореждане с недвижимо имущество, движими вещи и съоръжения, предназначени за преработка, производство, съхранение и продажба на нефт и нефтопродукти.
Депутатите подчертаха, че законовите промени включват и изискване купувачът да бъде дефиниран като стратегически инвеститор. Тази клауза цели допълнително да защити енергийната независимост на страната.
Парламентът прие категорично, че всяка разпоредителна сделка, извършена без предварително разрешение на Министерския съвет, е нищожна. Този механизъм осигурява пълен държавен контрол върху трансфера на собственост в стратегически важен за България енергиен сектор.
В хода на дебатите по законопроекта бяха засегнати и наложените от САЩ санкции срещу двете най-големи руски петролни компании – „Роснефт“ и „Лукойл“, както и потенциалното им въздействие върху пазара на горива в България. Въпреки че промените бяха приети, в парламента имаше и гласове против – 83 депутати се възпротивиха, като някои икономически експерти изразиха опасения, че прекомерният държавен контрол може да затрудни инвестиционния климат и да доведе до забавяне на евентуални сделки.
Законът ще влезе в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
