Парламентът прие окончателно създаването на Европейска единна точка за достъп до финансова информация

Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Депутатите гласуваха окончателно текстовете на 26 февруари 2026 г. С тези изменения в българското законодателство се създава Европейска единна точка за достъп (ESAP). Проектът е внесен от Министерския съвет и цели модернизация на финансовия сектор.

Новата платформа ще започне работа от юли 2027 г. Тя ще осигурява централизиран достъп до данни за финансовите услуги. Инвеститорите ще намират информация за капиталовите пазари и устойчивото развитие на едно място. Системата се изгражда в изпълнение на Регламент (ЕС) 2023/2859 от 13 декември 2023 г.

Комисията за финансов надзор и БНБ ще предоставят данните към общия европейски портал. Изискванията за докладване ще влизат в сила поетапно. Първите стъпки започват през 2026 г. Пълното интегриране ще продължи последователно през 2028 г. и 2030 г. Това ще позволи на българските институции да адаптират своите информационни системи.

Централизирането на информацията се обвързва със съществуващи задължения за докладване. Финансовите субекти няма да подават нови видове данни. Те ще предоставят само информация, която вече е публично оповестена според действащото законодателство. Това включва годишни финансови отчети и ESG доклади за устойчиво развитие. Информацията ще бъде в машинно четим формат с приложени метаданни.

Платформата ще улесни работата на инвеститорите и регулаторите в Европейския съюз. Журналистите също ще имат по-лесен достъп до корпоративни данни и управленски практики. Целта е постигане на по-голяма прозрачност на пазарите и по-добра защита на потребителите. Машинно четимият формат ще позволи по-бърз анализ на проспектите и финансовите показатели.

Подобна интензивна законодателна дейност се наблюдаваше и когато Народното събрание отхвърли ветото на президента по други важни икономически въпроси. Парламентът продължава работата по синхронизиране на българските норми с европейските директиви.

Народното събрание прие на второ четене и промени в Закона за достъп и разкриване на документите на бившата Държавна сигурност. Регламентира се обявяването на принадлежност на български граждани към разузнавателните служби на Българската народна армия. Новите текстове подобряват обмена на информация между държавните органи.

Предвижда се комисиите за регистрация на кандидати в избори да предоставят данни на Комисията по досиетата. Тези процедури се извършват съгласно разпоредбите на Изборния кодекс. Информацията трябва да бъде точно определена и своевременно изпратена.

Тя включва трите имена и единния граждански номер на всеки регистриран кандидат. Посочва се също коя партия, коалиция или инициативен комитет издига съответното лице. Този механизъм гарантира пълна прозрачност при участието в изборния процес на всички нива.

Служебният министър на отбраната Атанас Запрянов бе изслушан от народните представители в пленарната зала. В изслушването взе участие и служебният министър на външните работи Надежда Нейнски. Към тях се присъедини изпълнителният директор на Летище „Васил Левски – София“ Иван Димитриев.

Основната тема на изслушването бе присъствието на военни самолети на САЩ на територията на летището. Дискутираха се плановете за временно затваряне на обекта за граждански цели. Министрите докладваха подробно и за актуалното напрежение в Близкия изток. Иван Димитриев разясни техническите аспекти на планираните промени в графика на полетите.

Депутатите обсъдиха влиянието на международната обстановка върху националната сигурност на страната. Пазарните участници ще подават само информация, която вече е публична, за да се избегне излишна административна тежест. Този важен принцип е заложен в основата на новата Европейска единна точка за достъп.

Законодателните промени целят дългосрочна модернизация на финансовия сектор в България. Те синхронизират националните правила с най-добрите европейски практики за дигитализация. Инвеститорите ще разполагат с надеждни и проверени данни за дейността на публичните дружества. Това ще повиши доверието в българския капиталов пазар.