Парламентът прие на първо четене законопроекта „Антиспекула“
Парламентът прие на първо четене законопроекта „Антиспекула“. Той предвижда контрол на цените на основни храни и услуги. Предложението е на „Изправи се БГ“, внесено от БСП-ОЛ, МЕЧ и „Величие“.
Депутатите приеха на първо четене законопроекта "Антиспекула". Снимка: 24 часа
Народното събрание одобри на първо четене законопроекта „Антиспекула“. Той предвижда контрол върху цените на основни храни и услуги. Предложението е дело на „Изправи се БГ“ на Мая Манолова. Внесено е от парламентарните групи на „БСП – Обединена левица“, МЕЧ и „Величие“.
Законопроектът получи подкрепа със 167 гласа „за“, 22 „против“ и двама „въздържал се“. Единствено депутатите от ПП-ДБ гласуваха против. „Антиспекула“ обхваща сектори, влияещи пряко на жизнения стандарт. Сред тях са основни храни, стоки от първа необходимост, горива, лекарства, мобилни услуги и банкови такси.
Предвидените мерки включват налагане на тавани на цени и пределни надценки. Законът предвижда връщане на цените към предходен период. Той изисква пълна публичност и прозрачност на ценообразуването. Забранява се въвеждането на нови такси. Не се допуска и увеличаване на вече съществуващи. Подобни мерки вече са прилагани в други европейски държави. Пример е Хърватия, където такъв закон е приет през март миналата година.
Министерският съвет ще определя таваните и продуктите с контролирани цени. Министерството на икономиката ще отговаря за горивата. Министерството на здравеопазването – за лекарствата без рецепта. Контролът ще се осъществява от Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите и Комисията за регулиране на съобщенията, както и от съответните министерства.
Атанас Атанасов от „БСП – Обединена левица“ поясни целта на законопроекта. Той заяви, че не се слага просто пределна цена. Проектът дава допълнителен инструментариум на правителството и регулаторите. „Това е кризисна и срочна мярка“, подчерта той. Действието ѝ започва с обнародването и приключва в края на 2026 г. Атанасов отбеляза, че регулаторите проявяват сериозна активност. Той посочи, че законодателството не им предоставя достатъчен инструментариум.
Представители на други парламентарни групи изразиха критики. Петър Петров от „Възраждане“ нарече предложението демагогия. Той смята, че законът няма да постигне нищо. Според него това е популизъм преди изборите.
Това, което предлага БСП, показва демагогията на партията, партия, която една година обслужваше „ДПС-Ново начало“, БСП, която имаше вицепремиер и социален министър, БСП, която прие проекта на държавен бюджет, в който предложи вдигането на максималния осигурителен праг. БСП – партията, която подкрепи въвеждането на еврото, току-що изчете, че има драстично увеличение на стоките в магазините. Сега в опит да влезе в 51-овото НС предлагат законопроект, който разбира се няма да постигне нищо, защото това, което се предлага е неработещо, опит за популизъм преди изборите.
Атанас Атанасов от БСП-ОЛ отговори на критиките. Той упрекна опонентите си в лицемерие.
Умилително е да слушаме за лицемерие от ваксинираните антиваксъри, от тези, които говорят против еврото, а влоговете им са в евро, явно не сте против еврото, ако е във вашите банкови сметки. Явно базисно не разбирате и законопроекта, който предлагаме, можете само да крещите, а не разбирате в дълбочина какво се предлага. За какво е виновно еврото? Затова, че в единствения селски магазин за по-лесно са решили от 1 лев да станат 1 евро, или затова, че със закон банките трябва да обменят пари безплатно, само че като отидеш разбираш, че може само, ако си клиент на банката, или си купиш най-скъпия пакет. Тук дебатът е много по-голям. А именно каква държава искаме да изградим – силна или такава, която гледа настрани, когато мошениците се опиват да натрупат бързо богатство на гърба на хората. За разлика от нашата парти, не сте написали и една запетая в политическата история на страната, а може само да лъжете хората срещу ваксини, но ваксинирани, срещу еврото, а сметки в евро, така че гузно замълчете.
Мартин Димитров от ПП-ДБ също коментира законопроекта. Той свърза поскъпването с големи заеми. Според него, наливането на 19 млрд. лв. заеми в икономиката е повишило търсенето и цените.
Като регулираш надценките, вдигаш цените. И Унгария предложи такива мерки и 2022 г. получи 2022 най-високата инфлация в ЕС. Затова такива неща не трябва да се правят и практикуват.
